Определение № 2441 от 07.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет против решение № 9283/20.10.2022 г. по адм. дело № 2462/ 2022 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение по т.9 от протокол № 7 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.02.2022 г. и прeписката е върната на органа за ново произнасяне по искането на Е. Щъркелова за преназначаване по реда на чл. 169, ал. 5 ЗСВ. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е недопустим, а по същество - постановен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението на тричленния състав да бъде обезсилено и производството по делото- прекратено или евентуално решението да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да бъде отхвърлена. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Е. Щъркелова оспорва касационната жалба. Моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗСВ, изм. ДВ бр. 29/ 2019 г., в сила от 12.04.2019 г., решенията на тричленните състави на Върховния административен съд, постановени в производства по оспорване на решения на Пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет, не подлежат на касационно обжалване с изключение на делата с предмет актове по чл. 30, ал. 2, т. 17 ЗСВ и производствата по глава шестнадесета, раздел Първи ЗСВ. Следователно цитираният текст изрично изключва касационния контрол върху решенията на първоинстанционния съд, постановени по жалби срещу актове, които не попадат сред цитираните изключения, а именно подзаконови нормативни актове на Пленума на Висшия съдебен съвет (чл.30, ал.2, т.17 ЗСВ) и такива, постановени в производство за реализиране на дисциплинарна отговорност. В случая предмет на оспорване е решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по чл. 169, ал. 5 ЗСВ, което не се включва в нито една от посочените категории актове, поради което постановеното в производството по неговото оспорване решение на тричленен състав на ВАС по силата на общия текст на чл. 36, ал. 3 ЗСВ е окончателно. Следователно като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, касационната жалба на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е недопустима. Това налага определението за даване ход на делото по същество да бъде отменено и на основание чл. 215, т. 4 АПК касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 АПК във вр. с чл. 36, ал. 3 ЗСВ Върховният административен съд, петчленен състав,