Определение № 8606 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10160/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Азар С 689“ ООД против определение № 1362/26.08.2025 г., постановено по адм. д. № 331/2025 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С обжалваното определение е оставена без уважение молба на търговското дружество за изменение/допълване на определение № 1245/29.07.2025 г., постановено по същото дело на Административен съд Кюстендил, в частта относно разноските. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по частната жалба – директорът на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите София, представя писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалба на „Азар С 689“ ООД срещу действия на органите по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършване на проверка на стоки с висок фискален риск № 101703473547К3 от 30.06.2025 г. и в Протокол за извършване на проверка на стоки с висок фискален риск № 231403473264_12 от 30.06.2025 г., потвърдени с Решение № ФК-64/08.07.2025 г. на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите София. С определение № 1245 от 29.07.2025 г. по адм. дело № 331/2025 г. по описа на Административен съд Кюстендил са отменени по жалба на „Азар С 689“ ООД действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в посочените протоколи, и Националната агенция за приходите е осъдена да заплати направените по делото деловодни разноски в размер на 50,00 лева. С обжалваното определение № 1362/26.08.2025 г., административният съд е оставил без уважение молба на „Азар С 689“ ООД за изменение/допълване на определение № 1245/29.07.2025 г., постановено по същото дело на Административен съд Кюстендил, в частта относно разноските. Първоинстанционният съд е приел, че доказателства за заплатен адвокатски хонорар са представени след постановяване на крайния акт. Частната жалба е недопустима. С обжалваното определение административният съд се е произнесъл по искане на жалбоподателя за изменение на определение, постановено в производството по чл. 41, ал. 3 от ДОПК. Съобразно чл. 41, ал. 3, изречение последно от ДОПК, съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Член 248, ал. 3, изречение второ от ГПК предвижда обжалваемост на постановеното определение за разноските само, ако съдебният акт, във връзка с който се иска изменение, подлежи на обжалване. В процесния случай това обстоятелство не е налице, паради което частната жалба е срещу определение, което не подлежи на обжалване, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 248, ал. 3, изречение второ от ГПК, Върховният административен съд,