Определение № 7392 от 04.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6927/2025 г.

Производството е по реда на чл. 60, ал. 8 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД срещу определение № 13728 от 19.12.2024 г., постановено по административно дело № 3059/2024 г. от Административен съд Варна, с което е отменено решение № ПИ-6/2024 г. от 12.12.2024 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Варна, с което е допуснато предварително изпълнени на решение по оценка на въздействието върху околната среда№ ВА-5-5/2024 г., постановено от същия орган. По наведени доводи за недопустимост и неправилност на определението, се иска обезсилването му и оставяне жалбата на СНЦ „Българско дружество за защита на птиците“ против посоченото решение на Директора на РИОСВ Варна без разглеждане и прекратяване на производството по делото, а алтернативно отмяната му, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски. По делото е постъпило възражение от насрещната страна – СНЦ „Българско сдружение за защита на птиците“, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на наведените доводи в частната жалба за недопустимост на обжалваното определение, а така също и на наведените доводи за неговата незаконосъобразност, като се иска определението да бъде оставено в сила. По делото е присъединена и частната жалба подадена от Директора на РИОСВ – Варна против същото определение, по която е било образувано адм. дело № 2778/2025 г. по описа на Върховния административен съд, производството по което е било прекратено и изпратено на АС-Варна за администриране на същата, в което са наведени доводи за недопустимост и неправилност на определението, с искане съответно същото да бъде обезсилено, а алтернативно да бъде отменено. Срещу тази частна жалба е постъпило възражение от СНЦ „Българско сдружение за защита птиците“, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на наведените доводи в частната жалба за недопустимост на обжалваното определение, а така също и на наведените доводи за неговата незаконосъобразност, като се иска определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), състав на Шесто отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частните жалби са подадени от активно легитимирани страни, в срока по чл. 230 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения: І. По наведените доводи за недопустимост на обжалваното определение. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отменил решение № ПИ-6/2024 г. от 12.12.2024 г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което по искане с вх. № 26-00-3060/А133 от 12.12.2024 г. на „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД е допуснато предварително изпълнение на решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-5-5/2024 г. от 12.12.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ Варна, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на „Ветроенергиен парк Изгрев“, ел. подстанция и съпътстваща инфраструктура – техническа и транспортна“ в част от 21 конкретно посочени поземлени имота в землищата на селата Славеево, Пчелино и Одърци и трите в Община Добрич, Област Добрич, с възложител „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД. Отново на 12.12.2024 г. Директорът на РИОСВ – Варна с писмо изх. №26-00-3050/А134 уведомява „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД, че на основание чл. 60, ал.1 АПК изисква дружеството да внесе в 7-дневен срок гаранция в размер на 35000 лв. по посочена банкова сметка. Сумата е внесена на 12.12.2024 г. в 12,31 часа, видно от приложеното преводно нареждане л. 52 от първоинстанционното дело), което е представена пред органа със заявление вх. № 26-003060/А135/12.12.2024 г. Решение № ПИ-6/2024 г. е обжалвано от СНЦ “Българско сдружение за защита на птиците“, регистрирано по ф. дело № 17151/1993 110 г. с цел посочена в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел: опазване на дивите птици, важните за тях места, местообитанията им и биологичното разнообразие като цяло и чрез това да допринася за благоденствието на хората и устойчивото ползване на природните ресурси. При това обосновано и правилно в обжалваното определение е прието, че жалбата е подадена от лице, попадащо в категорията „засегната общественост“ по смисъла на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), доколкото то е сдружение, регистрирано по националното законодателство и предвид целите си е екологична неправителствена организация, създадена в съответствие с националното законодателство, като е засегнато или с вероятност да бъде засегнато, или което има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното, предвид характера на решението, чието предварително изпълнение е допуснато – одобрено инвестиционно предложение. Вярно е, че в разпоредбата на чл. 99, ал. 8 ЗООС е посочено, че решението по ОВОС може да бъде обжалвано от заинтересуваните страни по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 6, но доколкото цитираната по-горе уредба безусловно води до извод, че СНЦ попада в категорията на засегнатата общественост, то следва и наличието на правен интерес от обжалване на акта по ОВОС, а съответно и на акта, с който е допуснато предварителното му изпълнение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение, което е постановено от компетентния съд, в предвидената от закона форма, след надлежно сезиране от лице, което има правен интерес от оспорване на акта е валидно и допустимо. ІІ. По наведените доводи за неправилност на определението. За да бъде допуснато предварително изпълнение на административен акт, каквото е решението по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-5-5/2024 г. от 12.12.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ Варна, следва органът да извърши преценка за наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, а именно, че това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, като тази преценка следва да бъде изложена в акта му мотивирано с оглед разпоредбата на ал. 2 на цитирания законов текст. Правилно в обжалваното определение е прието, че в случая в обжалваното пред АС Варна решение № ПИ-6/2024 г. от 12.12.2024 г. на Директора на РИОСВ Варна липсва такава преценка. При извършената проверка се констатира, че в случая са приповторени твърденията в искането на дружеството, чието инвестиционно предложение е одобрено, но липсват посочени конкретни констатации как с допуснатото предварително изпълнение ще се осигурят животът или здравето на гражданите, особено важни държавни или обществени интереси. Изложените твърдения относно приноса на развитието на ветроенергийния сектор върху изпълнение на национални приоритети в областта на енергетиката, както и че реализацията на инвестиционното предложение е от първостепенен обществен интерес не се подкрепят от доказателства по делото, но пък са идентични с твърденията на дружеството, направени в искането му до органа за допускане на предварителното изпълнение на акта. Последното, наред с отчитане на факта, че процедурата по издаване на обжалваното решение е в рамките на един и същи ден води до извод, че в случая органът не е извършил дължимата преценка за наличие или липса на предпоставките по чл. 60, ал.1 АПК, която може да бъде извършена единствено въз основа на представени и анализирани доказателства. От представената административна преписка не се установява наличие на доказателства в подкрепа на изложените от органа мотиви, като липсват и твърдения за представени такива пред органа. Наведените доводи, както от дружеството, така и от органа, че допускането на предварително изпълнение се налага, тъй като след влизане в сила на решението са предвидени законово определени процедури по ЗУТ, което ще засегне интересите му са неоснователни и необосновани, доколкото дружеството и органът следва да са наясно със законово определените процедури, а изпълнението им не може да бъде характеризирано като значителна и труднопоправима вреда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение