Определение № 114 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1034/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Н. К., чрез адв. Б. П. против определение № 3114/25.11.2021 г. на Апелативен съд София по ч.гр.д.№ 2798/2021 г., с което е оставена без разглеждане частната й жалба против определение от 23.04.2021 г. по гр.д.№ 345/2020 г. на Окръжен съд Видин, с което е оставено без уважение искането й за прекратяване на производството по гр.д. № 345/2020 г. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, като се излагат доводи, че оставяйки без разглеждане частната й жалба, въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.6, ал.1 от КЗПЧОС, както и задължението си да осигури равенство и условия за състезателност на страните в процеса, включително равни възможности да упражняват процесуалните им права. Останалите доводи касаят законосъобразността на производството по реда на чл.153 и сл. ЗПКОНПИ, образувано пред Окръжен съд Видин по иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу Р. Н. К.. Иска се отмяна на обжалваното определение, с което частната жалба на Р. Н. К. е оставена без разглеждане и постановяване на определение за прекратяване на производството по чл.153 и сл. ЗПКОНПИ, образувано пред ОС Видин. В частната жалба се съдържа и искане по чл. 629 ГПК за отправяне на преюдициално запитване по въпроси по приложението на чл.8, § 1 и §7 от Директива 2014/43/ЕС относно правните средства за защита на проверяваните лица. Ответникът по жалбата – КПКОНПИ е депозирал отговор на частната жалба, в който излага становище за неоснователността й. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от апелативен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането на ответницата за прекратяване на производството по гр.д. № 345/2020 г. на Окръжен съд Видин, образувано по иск с правно основание чл.153, ал.2 ЗПКОНПИ, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, доколкото не попада в нито една от хипотезите, предвидени в чл.274, ал.1 ГПК, а неговата правилност може да бъде обект на проверка при евентуалното обжалване на решението. Ако наведените твърдения на ответната страна за недопустимост на иска са основателни, то недопустимо ще бъде и постановеното по него решение и този порок ще доведе до обезсилването му по реда на инстанционния контрол, който се осъществява върху решенията. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Правилно в обжалваното определение е прието, че не е предвидена възможност за самостоятелен инстанционен контрол на определението на съда, с което се оставя без уважение искане на ответника за прекратяване на производството при твърдения за недопустимост на предявения иск. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона. От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени изцяло на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към крайния съдебен акт, както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Така, при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определенията, имащи отношение към правилността му. Обжалваното пред въззивния съд определение не попада в нито една от посочените в чл.274, ал.1 ГПК категории определения, подлежащи на въззивно обжалване. Това определение подлежи на проверка ведно с решението и именно при този контрол ще се извърши и служебна проверка на последното, тъй като то има отношение към допустимостта на решението. Ето защо, неоснователни са доводите на жалбоподателката за нарушаване на правото й на достъп до съд, гарантирано с чл.6, ал.1 КЗПЧОС. С оглед изложеното, частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение - потвърдено. Без уважение следва да се остави и искането за отправяне на преюдициално запитване, тъй като не е налице връзка на последното, както с предмета на настоящото производство - кои определения подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, така и с предмета на главното производство пред Окръжен съд Видин, тъй като съгласно постановеното на 28.10.2021 г. по дело С-319/19 г. решение на СЕС, Директива 2014/42/ЕС не е приложима по отношение на гражданската конфискация на имущество, която се провежда в България. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение