Определение № 7034 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5017/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Аква Конструкт Груп" ЕООД със седалище гр.София срещу определение № 430 от 18.04.2024 г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-151/2024 г. С него е оставено без уважение искането на "Аква Конструкт Груп" ЕООД за изменение на определение № 330 от 28.03.2024 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-151/2024 г., в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго определение, с което да бъде изменено решението на КЗК, като на частния жалбоподател бъдат присъдени изцяло направените от него разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалните му представители адвокат Цветков и адвокат Чеширова в размер на 18090 лв. Ответникът по частната жалба – Кметът на Община Брацигово, е представил писмено възражение, с което е изложил подробни доводи за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 от ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 от ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Затова частната жалба подлежи на разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна. С обжалваното определение № 430 от 18.04.2024 г. на КЗК по преписка № КЗК-151/2024 г. в производство по чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от ЗОП е оставено без уважение искането на "Аква Конструкт Груп" ЕООД за изменение на определение № 330 от 18.03.2024 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-151/2024г., в частта за разноските. За да постанови обжалвания правен резултат, КЗК е приела, че не са налице основания за присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им размер, възлизащ на 18 090 лв., тъй като в производството се представят два списъка с разноски, с претендирани изплатени два адвокатски хонорара - един по Договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024 г. на адвокат А. Цветков, в размер от 9 900 лева и един по Договор за правна защита и съдействие от 06.02.2024 г. на адвокат Г. Чеширова, в размер от 8 190 лева, като Комисията не може да обоснове извод за основателност на претенцията за присъждане на разноски за един адвокат, каквато не е дефинитивно заявена от „Аква конструкт груп“ ЕООД, а напротив – претендирани са с два отделни списъка различни разноски, поради и което с определение № 330 от 18.03.2024 г. на КЗК са възложени в тежест на община Брацигово единствено доказаните разноски за внесена държавна такса за обжалване в размер от 1700 лева. В тази насока Комисията се е основала на фактическата и правна сложност на производството, издаденото решение за прекратяване, както и направеното от страна на възложителя възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя, съобразявайки и относима съдебна практика по приложението на чл. 80 от ГПК. Според чл. 217, ал. 1 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в Глава Двадесет и седма от Закона за обществените поръчки и при условията и по реда на чл. 143 от АПК. Последната разпоредба във втората си алинея разпорежда, че подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Очевидно с поведението си възложителят е станал причина за сторените разноски от страна на дружеството – участник в обществената поръчка по повод образуването производство пред Комисията за защита на конкуренцията. Решението за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, постановено в хода на образуваното пред компетентния орган производство, по правната си същност, характер и последици представлява оттегляне на оспорения административен акт, тъй като има правопогасяващ ефект за участниците в процедурата. Отговорността за разноски е винаги обективна и следва от обстоятелството, че ответникът (в производството пред КЗК, в случая възложителя) с издаването на незаконосъобразен в хипотезите на чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗОП административен акт неоснователно е станал причина за оспорването му, а с това и реализиране от жалбоподателите на разноски, които в голямата си част под формата на държавна такса са и неизбежни, а в останалата част са присъщи и по-скоро необходими с оглед спецификата на производството. Видно от представения по преписката пред Комисията за защита на конкуренцията договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024 г., сключен между „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, представлявано от управителя А. Д. А. и адвокат А. Д. Цветков страните се уговорили оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба до Комисията за защита на конкуренцията срещу Решение № F 477467 от 30.01.2024 г. на Кмета на Община Брацигово за откриване на обществена поръчка с предмет „Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа, тротоари, съоръжения и принадлежностите съм тях в [населено място], общ. Брацигово“. Уникален номер на поръчката: 00765-2024-0003. Договорено било адвокатско възнаграждение в размер на 9900 лева, платимо еднократно, в брой, при подписване на договора за правна помощ и съдействие. Към договорът е приложен приемо-предавателен протокол за предаване на изготвена жалба с дата 15.02.2024 г. подписан от управителя на „Аква Конструкт Груп“ ЕООД и адвокат Цветков. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК. От приложеното по преписката пълномощно от 06.02.2024 г. се установява, че управителят на „Аква Конструкт Груп“ ЕООД упълномощил и адвокат Г. Чеширова да изготви жалба до Комисията за защита на конкуренцията против Решение № F 477467 от 30.01.2024 г. на Кмета на Община Брацигово за откриване на процедура „публично състезание“, за възлагане на обществена поръчка с предмет „Реконструкция и рехабилитация на улична мрежа, тротоари, съоръжения и принадлежностите съм тях в [населено място], общ. Брацигово“, с уникален номер на поръчката: 00765-2024-0003 и да осъществява процесуално представителство в образуваното по повод жалбата производство, в това число да изготвя, подава и получава документи, като има правото да преупълномощава други лица. С договор за правна защита и съдействие от същата дата и за същия обем представителство е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 8190 лева, платимо еднократно, в брой, при подписването му. Към договорът е приложен приемо-предавателен протокол за предаване на изготвена жалба с дата 15.02.2024 г. подписан от управителя на „Аква Конструкт Груп“ ЕООД и адвокат Чеширова. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Константната съдебна практика е в смисъл, че когато адвокат представлява страната по образувано производство подава допълнителни становища и молби, на него не му се дължат отделни възнаграждения за различни действия и за процесуално представителство, а само едно общо възнаграждение, което на практика обективира всички дейности в изпълнение на един договор за процесуално представителство. От приложения в преписката протокол е видно, че жалбоподателят не се е явил в заседанието пред КЗК и не е бил представляван нито от адвокат Цветков, нито от адвокат Чеширова на датата 28.03.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, приложима субсидиарно по силата на чл. 144 АПК във вр. чл. 228 АПК във вр. чл. 216, ал. 7 ЗОП, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. По аргумент от противното, когато ответникът признава иска, но с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той следва да понесе направените от ищеца деловодни разноски. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото, поради което разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл. 78, ал. 3 ГПК урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски, а чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно принципът, който закрепва процесуалният закон е, че се дължат действително заплатените разноски, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, „…разноските по производството и възнаграждението ЗА ЕДИН АДВОКАТ, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.“ В случая жалбоподателят "Аква Конструкт Груп" ЕООД е имал право на разноски за адвокатско възнаграждение, каквито не са му присъдени с определение № 330 от 18.03.2024 г. В случая с оглед изхода на производството в полза на жалбоподателя следва да се съобрази по-големия от двете претендирани възнаграждения, а именно този, заплатен на адв. Цветков в размер на 9 900 лева. Спрямо същия възложителя и ответник в производството е направил своевременно възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал. 5 ГПК, което е обосновал в молба до КЗК вх.№ от 28.03.2024г. С оглед необходимостта понастоящем спора да бъде решен по същество в хипотезата на чл.235 АПК, това възражение е актуално и валидно и понастоящем и следва да бъде съобразено. Разгледано по същество, то е и основателно предвид ранния етап на който е приключила обществената поръчка и отпадналата необходимост от последващи правни действия по защитата, поради което така заплатения хонорар следва да се намали към предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка следва да се съобрази и Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид горното, настоящият състав намира, че дължимите от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат следва да е в размер на 3000 лв. В този смисъл е практиката на ВАС - определение №5782 от 01.06.2023г. постановено по адм. дело №4202/2023г.; определение №1901 от 21.02.2023г. постановено по адм. дело №1675/2023г.; определение №3604 от 04.04.2023г. постановено по адм. дело №3055/2023г.; определение №2663 от 14.03.2023г. постановено по адм. дело №2242/2023г.; определение №8972 от 27.09.2023г. постановено по адм. дело №8512/2023г. и др. По тези съображение обжалваното определение на КЗК следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено определение № 330 от 28.03.2024 г. на КЗК, в частта му за разноските, като размерът на присъдените разноски за адвокатското възнаграждение на "Аква Конструкт Груп" ЕООД бъде присъден в размер на 3000 лв., а в останалат част следва да ъбде оставено в сила. Понастоящем с молба от 21.05.2024г. по делото "Аква Конструкт Груп" ЕООД отново е претендирало разноски за адвокатското възнаграждение за производството пред ВАС по частната жалба в размер на 1650, от които 150 лева за платена държавна такса и 1 500 лева за адвокатско възнаграждение. Молбата е основателна относно държавната такса и частично основателна по отношение на адвокатския хонорар, който по изложените по горе мотиви и съобразявайки Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 следва също да бъде намален до размера от 500 лева. Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 АПК във вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение