Определение № 162 от 20.10.2015 г. на ВКС по д. № 4735/2015 г.

Производството е по чл. 307 ГПК и по чл. 309, ал.1 пр.2 във вр. с чл. 282, ал.2-6 ГПК. Производството е образувано по молба на А. Д.-Р. и М. Р., двамата от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 93 от 26.06.2015г. по гр.д. № 1358/2015г. на Върховния касационен съд, І г.о. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1,т.4 ГПК, като се твърди противоречие с Решение № 152 от 16.06.2014г. по гр.д. № 1518/2014. на І г.о. на ВКС. С молбата за отмяна е заявено искане за спиране на изпълнението на решението. Ответницата по молбата Р. Д. К. в писмения си отговор изразява становище, че основание за отмяна не е налице. При извършената проверка на допустимостта на молбата отмяна и на основателността заявеното искане за спиране на изпълнението, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, съставът на Върховния касационен съд, І г.о., е отменил решение на Великотърновския апелативен съд по гр.д.№335/2013г. в частта, с която на А. Р. Д.-Р. е признато право на задържане върху апартамент №12, находящ се в бл. “В.”, на V етаж, вх.А в [населено място], [улица] до заплащане на подобренията, както и в частта, с която Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Р. Д.-Р. разликата над 32 923лв. до 60 512.29лв., а именно 27 589.29лв., представляваща стойността на извършените подобрения в недвижимия имот и вместо това е отхвърлен иска на А. Р. Д.-Р. за заплащане на подобренията, извършени в апартамента, за разликата над 32 923лв. до 60 512.29лв.; въззивното решение е оставено в сила в частта, с която са присъдени подобрения до размер на 32 923лв. Второто сочено от молителите решение - Решение № 152 от 16.06.2014г. по гр.д. № 1518/2014. на І г.о. на ВКС е постановено в производство по отмяна на основание чл. 304 ГПК. С него е отменено предходно решение на Върховния касационен съд по спора, а именно решение № 152 от 16.06.2014г. по гр.д. № 1518/2014г. на І г.о. поради неучастие на М. Р. - съпруг на първоначалната ответница по иска А. Р. Д.-Р.. След отменителното решение е постановено решението, чиято отмяна се иска сега. Молбата за отмяна е подадена на 03.08.2015г. в рамките на тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.4 ГПК. По молбата е внесена държавна такса. При горните констатации молбата се явява допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. По искането за спиране на изпълнението. Съгласно чл. 309, ал.1, пр.2 във вр. с чл. 282, ал. 2, т.1 и 2 ГПК за спиране на изпълнението на решение е необходимо представяне на обезпечение в размер на присъдената сума, когато се касае до решения за парични вземания или в размер на обжалваемия интерес по искове за вещни права. Доколкото с атакуваното решение е налице присъдено парично вземане, което обаче е в полза на молителите, то е съществувала неяснота за коя част от решението се отнася заявеното искане за спиране.Във връзка с това, с разпореждане от 17.09.2015г. на молителите А. Р. Д.-Р. и М. Р. е указано в едноседмичен срок от съобщението да заявят по отношение на коя осъдителна част на решение № 93 от 26.06.2015г. по гр.д. № 1358/2015г. на Върховния касационен съд, І г.о., претендират спиране на изпълнението, както и в същия срок да внесат по специалната сметка на Върховния касационен съд обезпечение в размер на посочената присъдена парична сума. С молба от 12.10.2015г. пълномощникът им адв. М. е заявила, че искането за спиране на изпълнението касае частта от решението, с която е отхвърлено предявеното от тях право на задържане върху имота до изплащане на подобренията. Обръщат внимание, че във връзка с предходно искане за обезпечение са внесли сумата 5 000лв. При горните обстоятелства молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение до приключване на производството по подадената молба за отмяна е неоснователна. Влязлото в сила решение подлежи на принудително изпълнение само в частта, с която е уважен иск на молителката А. Р. за подобрения, но в тази част молителите нямат интерес да искат спиране на изпълнението. Що се отнася до предаването на владението върху имота, то не е предмет на настоящето производство, тъй като решението по иска по чл. 108 ЗС е влязло в сила с необжалване на първоинстанционното решение в тази част. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд