Определение № 151 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 922/2020 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 ГПК по частната жалба на адвокат Т.В. като процесуален представител на М. Г. К. – М. от [населено място] срещу определението на ВКС ІІІ ГО от 05.ІІ.2020г. по гр.д. № 2560/2019г. Частната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: С определение от 29.Х.2019г. по гр.д. № 2560/2019г. състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на ОС Хасково от 27.ІІІ.2019г. по гр.д. № 138/2019г. по касационната жалба на община Хасково, на която е указано в определен срок да представи доказателства за внесена по сметката на съда държавна такса. С определение от 28.ХІ.2019г. съдът е оставил без разглеждане касационната жалба поради неизпълнение в срок на даденото на касатора указание. Препис от определението е връчен на последния на 05.ХІІ.2019г., но жалба срещу него не е подадена. С атакуваното определение касационният съд е оставил без разглеждане молбата на М. К.-М., депозирана на 06.І.2020г., за допълване на определението от 28.ХІ.2019г. с присъждане на разноските й за касационното производство. Прието е, че молбата е недопустима, защото е подадена след преклузивния едномесечен срок по чл.248 ал.1 ГПК. Срокът относно жалбоподателката е започнал да тече от датата на постановяването на определението от 28.ХІ.2019г., тъй като тя не разполага с право да го обжалва поради липса на правен интерес. Частната жалба е основателна. Изводът в атакуваното определение не е съобразен с даденото от ОСГТК по т.14 от ТР № 6/2012г. разрешение, според което началният момент, от който започва да тече срокът по чл.248 ал.1 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако то е обжалваемо. Съображенията за това са, че по силата на чл.7 ал.2 ГПК актовете, които подлежат на обжалване, се съобщават на всички страни по делото и им се връчват преписи от тях, от който момент те узнават дали имат интерес от обжалването им. За неподлежащия на обжалване съдебен акт на страните не се съобщава. Именно в зависимост от това дали актът е обжалваем или не е предвиден различен начален момент за срока, в който страните могат да поискат допълване или изменение на акта в частта за разноските. В разглеждания случай определението от 28.ХІ.2019г. е било обжалваемо. Съобщение с препис от него, обаче, е връчено само на Община Хасково, но не и на жалбоподателката. При това положение и с оглед даденото от ОСГТК задължително разрешение срокът по чл.248 ал.1 ГПК не може да се приеме да е започнал да тече от тази дата, както е прието в атакуваното определение. Ето защо определението следва да бъде отменено и делото да се върне на състава по гр.д. № 2560/2019г. за произнасяне по същество по молбата на К.-М. за присъждане на разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,