Определение № 32 от 05.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7235/2014 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. Т. Г. с вх. № 41444 от 23.09.2014 г. за отмяна на влязло в сила решение № 572 от 25.06.2009 г. по гр.д. № 5882 /2007 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставено в сила решение № 1249 от 02.07.2007 г. по гр.д. № 1268 /2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което оставено в сила решение на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени искове на Д. Т. Г. и М. С. Г. срещу В. Г. Г. и Василка И. Г. за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2005 г. като сключен при явно неизгодни условия и крайна нужда - иск с правно основание чл.33 ЗЗД. Молителят твърди, че решението на ВКС е неправилно и сочи като основание за отмяна нови обстоятелства и ново писмено доказателство, за които е узнала след постановяване на решението и които имат значение за спора. Ответникът по молбата за отмяна В. Г. Г. твърди, че молбата за отмяна е недопустима и неоснователна. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане: Решението, чието отмяна се иска е влязло в сила с постановяването му, тъй като е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.219,б.”а” ГПК от 1952 г. (отм.). То подлежи на отмяна по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК при установяване на предпоставките за това. Поради липса на доказателства за по-ранно узнаване на твърдените обстоятелства, следва да се приеме, че молбата е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Молбата за отмяна е подадена от надлежно легитимирана страна в процеса, в който е постановено решението, и е редовна. Воден от гореизложеното, съдът