Решение № 992 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 195/2009 г.

Решение № 992 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 195/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Н. К. от гр. Х., чрез процесуалния представител адвокат Г против въззивно решение № 357 от 7.11.2008 г. по в. гр. д. № 455 по описа за 2008 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 252 от 22.07.2008 г. по гр. д. № 547/2008 г. на Районен съд Димитровград в частта, с което е отменена заповед № 238 от 18.04.2008 г.на изпълнителния директор на "Н" А. гр. Д., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е прекратен трудов договор № 0* от 13.04.1998 г.на Б. Н. К. и е освободен от заеманата длъжност "Апаратчик химически процеси (турбокомпресори) в структурно звено-цех 608/АМ-76, работно място 60801051, считано от 21.04.2008 г., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност и е осъден "Н" А. да заплати на Б. Н. К. сумата от 3 468.90 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в периода 21.04.2008 г. - 22.07.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2008 г. и са присъдени дължимите разноски, като - вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Б. Н. К. против "Н" А. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, а е оставил в сила решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен иска до пълния претендиран размер на обезщетение от 6 937.80 лв. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен, постановен в противоречие със закона и необоснован и за решаване на въпроса по същество като бъдат уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. С определение № 285 от 14.03.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за връзката между посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ (липса на качества за ефективно изпълнение на работата) и безспорно установения по делото отказ на работника да се яви на писмен изпит, представляващ последна фаза от задължителна и ежегодно провеждана проверка на професионалните качества на работника за ефективно изпълнение на работата. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на касатора, с което поддържа изложените в касационната жалба доводи. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови решението си - въззивният съд е приел, че в случая - липсата на качества, необходими за ефективното изпълнение на работата е обективен факт, установен от показаните от ищеца резултати от проведения ежегоден изпит. Съдът е отчел обстоятелството, че съобразно заеманата длъжност и характера на изпълняваната от ищеца работа - явяването на тези изпити е задължително съгласно КТ, като те са с цел проверка знанията и уменията на работника, преценка на възможността му за самостоятелна работа. При положение, че работникът не се е явил на повторно насрочената му дата за изпит, той не е показал знания във връзка с инструкциите за работно място, здравословни и безопасни условия на труд, екология и авариен план в цех 608 и не отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК - касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда и твърди, че работодателят не е доказал един от елементите на състава на чл. 328, т. 5 от КТ - че на практика работника изпълнява работата си неефективно и некачествено. Позовава се на следните факти, че в 10-годишния си стаж - не е допуснал нито едно нарушение и не му е налагано наказание, че винаги е взимал без проблеми провежданите ежегодни изпити и че не е бил проведен изпит за проверка на практическите умения, а само на теоретичните. Счита за необоснован извода на съда за липса на субективно отношение от страна на работодателя, като излага доводи, че осъществяваната от него дейност като "секретар" на "А" е предизвикала в негативното отношение на работодателя, което е намерило израз в тенденциозното провеждане на изпитите спрямо него. Изразява становището си, че неявяването му на повторен изпит, може да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание, но не и за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, т. 3 от ГПК. Не се спори, че съгласно утвърдените изисквания за водене на нормален технологичен режим на работното място на ищеца (сега касатор) и длъжностната му характеристика - за осъществяваната от него работа като "Апаратчик химически процеси (турбокомпресори) в структурно звено-цех 608" - е било задължително явяването и успешното приключване на провежданите изпити по инструкции за работно място, здравословни и безопасни условия на труд, екология и авариен план в цех 608. Касае се за ежегодно провеждани изпити, по установена процедура (издава с заповед на директора, определя се график, той се утвърждава, след което се залепя на общоизвестни места за запознаване, определят се комисии за провеждането му), като има и утвърдена план-програма за обучение на персонала (такава е налична за 2008 г.). На 13.03.2008 г.-ищецът се е явил на такъв изпит, като специално назначената от ръководството комисия го е оценила както следва: на тест ЗБУТ-"4", на тест ПНДСПП-"6", на зададени въпроси за "Масло-системи. Системи за регулиране. Технологична схема по АВС"-"2" и на въпрос"Аварийна вентилация на блок четири "- оценка "3". При обща оценка "3.5"-комисията, в съответствие с установените критерии за минимална оценка от "4", е решила, че е необходимо повторно явяване по въпросите, по които е дадена незадоволителна оценка. Била е избрана нова комисия, насрочена нова дата - 15.04.2008 г., на която ищецът не се е явил (а според свидетеля П се е явил, били са му зададени въпроси, започнал да пише, но след това се отказал). На това основание-комисията е дала заключение, че той не може да работи самостоятелно и работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като е счел, че Б. Н. К. не притежава необходимите качества за да работи ефективно и не може ефективно да изпълнява работата си. При тези факти-настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд за законосъобразност на извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. В теорията и практиката няма спор, че преценката за наличието на това основание е винаги конкретна и се прави с оглед изискванията на определената трудова функция, възложена на работника по конкретното трудово правоотношение. В случая - не се спори, че заеманата от ищецът (сега касатор) длъжност е изисквала и предпоставяла явяването му на ежегодно провеждан изпит и успешното (с оценка по-висока от "4") му преминаване. Това е било известно на касатора, който сам твърди, че до 2008 г. безпроблемно се е справял. Не се спори и че независимо, че е бил задължителен - така провежданият изпит е целял именно проверка на професионалните знания, качества, умения и навици на работещите. Това проличава и от вида на изпита - състоящ се в отговор на тестове по ЗБУТ и ПНДСПП и на задавани въпроси във връзка с професионалната материя. Независимо, че не е бил длъжен-ангажираните поделото доказателства сочат, че работодателят е създал процедура, еднакъв за всички ред, по който да се извършва проверката и да се установи дали всеки един от работниците притежава необходимите качества за изпълнение на работата. Следователно - така изложените, конкретни факти - налагат извода, че Б. Н. К. е бил длъжен да се яви на изпита. Той е знаел, че установеният в предприятието ред и закона-го задължават да се яви и че това е единствения начин да се провери годността му за заемане на длъжността. С решението си - на 15.04.2008 г. да не се яви или да се яви, но да не отговори на поставените му въпроси- той сам се е поставил в положение да не може да бъде доказано наличието на професионални знания, умения и навици, необходими за изпълнение на възложената му работа. При положение, че на предходния изпит - на 13.03.2008 г. е получил оценка "3.5", която е под необходимия минимум - единственият извод, който е възможен е, че е налице обективно установена липса на качества. Налице са елементите от състава по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - липса на качества на работника, тези качества да се необходими за ефективното изпълнение на работата и липсата да е надлежно установена. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора за това, че работодателят не бил доказал, че на практика работника изпълнява работата си неефективно и некачествено. Това не е необходимо. Начинът на изпълнение на работата до този момент, фактите, че не е допуснал нито едно нарушение, че не му е налагано наказание и че винаги е взимал без проблеми провежданите ежегодни изпити- са ирелевантни при положение, че по надлежния ред (чрез резултатите от проведените изпити) той не е установил, че отговаря на изискванията и притежава необходимите професионални знания, умения и навици за заеманата длъжност. Ирелевантна е и субективната му преценка, че неявяването му на повторен изпит, може само по себе си да е основание за налагане на дисциплинарно наказание, но не и за уволнение. По никакъв начин по делото не е доказано твърдението на касатора за субективно и тенденциозно отрицателно отношение на работодателя към него, произтичащо от осъществяваната дейност като секретар на синдикалната организация "А". Въобще по делото не са събирани доказателства във връзка с дейността на тази организация, а още по-малко аз отрицателно отношение на работодателя към нея, към членовете или към дейността й. Отделно- изпитите са били проведени по предварително установен ред, еднакъв за всички работещи в производството, като е била предоставена повторна възможност за явяване на неявилите се или недобре представилите се и за това е била сформирана нова, различна от провеждащата първия изпит комисия. Няма доказателства за наличие на субективизъм при оценяването (включително и съмнения в този смисъл не се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели). С оглед на горното, като намира възраженията на касатора за неоснователни и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира, че следва да остави в сила въззивния акт на Хасковския окръжен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение