Определение № 4872 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2024 г.

Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. Г. Р., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес: Руска Федерация, гр. Москва, ул. •••, корпус 1, ап. 51 чрез адвокат Т. И. П., Бургаска адвокатска колегия, кантора и съдебен адрес: Бургас, ул. „Т. К.“ 26, против определение № 88 от 20.02.2024 г. по в. гражданско дело № 339/2023 година по описа на Апелативен съд – Бургас, с което определение въззивният съд е допълнил свое определение № 525/07.12.2023 г. по в. гр. дело № 339/23 г. в частта за разноските, като е осъдил ответниците по първоначалния иск да заплатят разноски по делото в размер на 3 847 лева. Жалбоподателят твърди, че не е доволен от това определение, тъй като Бургаският апелативен съд е отказал да уважи искането му за присъждане на всички направени в производството разноски, възлизащи на сумата от 8 257 лева с аргумент за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца. В касационната жалба се излагат съображения, че изводът на въззивния съд да приеме, че е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение от 7 400 лева, поради което го е намалил на 3 000 лева, е неправилен, поради настъпила преклузия на възражението за прекомерност. Твърди се, че в конкретния случай доказателствата за заплащането на адвокатско възнаграждение са представени от ищеца в проведеното на 05.04.2023 г. открито съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани, като са взели участие чрез упълномощените от тях процесуални представители. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено от ответниците за първи път с писмената защита, представена след приключване на съдебното заседание, а не до края на устните прения, поради което следва да се приеме, че правото на ответниците да оспорват размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, е преклудирано. Моли се за отмяна на атакуваното определение и за уважаване на искането за допълване на определение №525/07.12.2023 г. по в. гр. дело 339/2023 г. на АС - Бургас с осъдителен диспозитив за присъждане на разноски за производството по гр. дело №25/2023 г. на ОС - Бургас в действителния им размер от 8257 лева. Не е постъпил отговор на частната касационна жалба от ответната страна. Настоящият съдебен състав на ІII г.о. на Върховния касационен съд приема за установено следното: Производството по делото е било образувано по повод исковата молба на А. Г. Р., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес в гр. Бургас, против „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. С. З., и С. М. Д., от гр. Несебър, с която се претендира обявяване за недействително спрямо ищеца на увреждащото го разпореждане, извършено с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 107/14.06.2022 год., т. VII, н. д. № 1281/2022 год. на нотариус рег. № 600, с който договор ответникът „С.“ ЕООД е продал на ответника С. Д. (управител и едноличен собственик на капитала в първия ответник), собствените си два недвижими имоти. С решение № 526 от 19.04.2023 г. по гражданско дело № 25/2023 година по описа на Окръжен съд – Бургас, първоинстанционният съд е уважил предявения иск и е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от 8 257 лева. В проведеното първо и единствено съдебно заседание в първата инстанция на 05.04.2023 година ищецът е представил списък за направените разноски, което действие е отразено в протокола от проведеното съдебно заседание. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответниците не е отразено в протокола. Такова възражение е направено впоследствие, с депозирана на 12.04.2023 година писмена защита. В развилото се по искане на ответниците производство по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта на присъдените разноски, първоинстанционният съд е постановил определение № 1941 от 21.07.2023 година, с което е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК на ответниците „С.“ ЕООД и С. М. Д. за изменение на Решение № 526/19.04.2023 год., постановено по гр. д. № 25/2023 год. на БсОС в частта му за присъдените в полза на ищеца А. Г. Р. деловодни разноски. По повод постъпила от ответниците въззивна жалба в Апелативен съд – Бургас е образувано в. гр. дело № 339/2023 година по описа на съда. Поради постъпила молба от ищеца по делото за отказ от предявения иск производството по делото е прекратено, а постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение е обезсилено. Въззивният съд е пропуснал да се произнесе по разноските в производството, поради което е постъпила молба от ищеца за допълване на прекратителното определение като му се присъдят направените от него разноски в първата инстанция. Молбата на ищеца по чл. 248 ГПК е изпратена на ответниците за становище. Такова е постъпило по делото като от ответниците отново е въведено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца на неговия процесуален представител в първата инстанция. С обжалваното в настоящото производство определение № 88 от 20.02.2024 г. по в. гражданско дело № 339/2023 година по описа на Апелативен съд – Бургас, съдът е допълнил прекратителното си определение № 525/17.12.2023 г. като е осъдил ответниците да заплатят на ищеца 3 847 лева, от които 847 лева деловодни разноски за държавни такси и 3 000 лева адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че заплатеният от ищеца адвокатски хонорар е изключително прекомерен с оглед действителната сложност на предявения иск, поради което е намалил същия от 7 400 лева на 3 000 лева. При така установените по спора факти настоящата касационна инстанция приема следното: Възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат е преклудирано, когато позоваващата се на него страна е имала възможност да се запознае и да вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, преди то да приключи. Така например, когато по делото е имало открито съдебно заседание /заседания/, страната, която е била редовно призовавана, следва да заяви възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направено искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Настоящият случай е такъв и възражението на ответниците за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в първата инстанция, се явява преклудирано. Ответниците не са направило своето възражение за прекомерност до приключване на устните прения в проведеното на 05.04.2023 година съдебно заседание пред първата инстанция. Обстоятелството, че въззивният съд, постановявайки прекратителното си определение поради отказ от иска, е пропуснал да се произнесе за разноските, не дава възможност на ответниците в производство по реда на чл. 248 ГПК да имат право на ново възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в първата инстанция. Доколкото прекратяването на производството е в закрито заседание, ответниците биха могли единствено да възразят по претендирани от ищеца разноски във въззивното производство, но не и за тези, направени в първоинстанционното производство, по отношение на които не е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззивният съд не е следвало да разглежда по същество направеното от ответниците възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в първата инстанция, доколкото правото на ответниците да направят такова възражение се явява преклудирано. Обжалваното определение следва да се отмени като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 8 257 /осем хиляди двеста петдесет и седем/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.