Определение № 9160 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9188/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на Област София, против Протоколно определение № 22891/03.06.2026 г., постановено по адм. дело № 3530 от 2026 г. по описа на Административния съд София-град, с което делото е прекратено и в тежест на областен управител на Област София са възложени разноски в размер на 517,12 евро. В частната жалба се излагат съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба – С. К. Б., в писмен отговор, подаден от процесуален представител, оспорва частната жалба като неоснователна и недоказана. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Претендира сторените разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, намира частната жалба за подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 230 от АПК, от лице с правен интерес, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на С. К. Б. срещу мълчалив отказ на Областния управител на област София относно декларация за обстоятелствена проверка. С протоколно определение № 22891/03.06.2026 г. съдът, на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на С. К. Б., прекратил е производството по делото и е осъдил областната администрация на област София за разноски, тъй като административната услуга вече е била извършена, но ответникът е станал повод за завеждане на делото. Определението е правилно. Правилно съдът е приел, че исканата услуга е направена в хода на започналото съдебно оспорване и образуване на делото и е отпаднал правния интерес на жалбоподателката, при което съгласно чл. 143, ал.2 АПК се дължат разноски на оспорващия. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстационния съд и с оглед посочените обстоятелства, на ответника са дължими сторените в производството разноски и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК правилно са възложени в тежест на Областната администрация на област София. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата като недопустима и поради наличие на основание по чл. 159, т. 1 АПК е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратил. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за разноски на процесуалния представител на ответника по настоящата жалба е неоснователно. Същото не е подкрепено с доказателства за реално направените такива, въпреки че в подадения отговор са описани като приложения. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,