Определение № 123 от 13.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 157/2012 г.

Производството е по чл.248 и сл.ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за присъждане на разноски за производството пред ВКС във връзка с обжалване на решение на Плевенски окръжен съд, постановено по облигационни искове между съсобствениците във втората фаза на делбата, като искането се отнася до онази част от решението, която е влязла в сила. От данните по делото е видно, че касаторът [фирма] е направил разноски за касационното производство в размер на 30 лв. за произнасяне по чл.288 ГПК, 500 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата и изложение, 5000 лв. хонорар за отговор на жалбата на другите съделители, 500 лв. за отговор на частната жалба от същите лица, 90 лв.държавна такса за разглеждане на жалбата в допуснатата й част и 2000 лв.- адвокатски хонорар за защита пред ВКС. Видно е също така, че дружеството е обжалвало въззивното решение в частта за обезщетение за извършени подобрения в имота / с обжалваем интерес по това перо 18786,24 лв./ и относно претендирани суми за платени данъци, такси смет и парно отопление. Касационното обжалване е допуснато само за втората част от претенциите и то за отхвърлената част от тях- за разликата от 410,93 до 932,94 лв. за платени данъци и за разликата от 2145 до 5979,48 лв. за платена такса смет. С касационното решение по тези две искания са присъдени / извън присъдените с първоинстанционното решение/ допълнително сумите 404,07 лв. за данъци и 2923 лв. за такси смет. Или предмет на касационната жалба е била претенция за 23142,72 лв., а е уважена за 3327,07 лв., или приблизително 14 %. От всички направени разноски касаторът отнася към горния предмет на касационното производство сумата 30 лв. за произнасяне по чл.288 ГПК, 90 лв. за разглеждане на жалбата в допуснатата й част и 340 лв.- припадащия се адвокатски хонорар с оглед материалния интерес на уважената част от жалбата и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, или общо 420 лв. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция и тъй като в частта, с която ВКС се е произнесъл по съществото на спора, решението е окончателно, разноските следва да се присъдят от ВКС, съгласно чл.81 ГПК. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, или в случая за 86%, като окончателният размер на разноските се определя по компенсация. От представените доказателства за направени разноски от ответниците е видно, че те са във връзка с подадената от тях касационна жалба и няма данни да са направили разноски във връзка със защитата си срещу касационната жалба на [фирма]. По тези съображения разноските следва да се присъдят само до размер на 14% от тези, направени от касатора, или в размер на 54, 60 лв. Водим от горното и на основание чл.248 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение