Определение № 1408 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1919/2023 г.
ВКСII търговско отделение21.12.2023 г.докладчик Анна Баева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Юробанк България“ АД, представлявано от адв. С. З., частна жалба срещу определение № 2200 от 01.09.2023г. по в.гр.д. № 2162/23г. на САС, 8 състав, с което е спряно производството по делото до произнасянето от СЕС по дело № С-117/2023г. и дело № С-263/2023г. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД, представлявано от адв. С. З., срещу определение № 2200 от 01.09.2023г. по в.гр.д. № 2162/23г. на САС, 8 състав, с което е спряно производството по делото до произнасянето от СЕС по дело № С-117/2023г. и дело № С-263/2023г. Частният жалбоподател поддържа, че по делото не са представени надлежни доказателства за наличието на образувани дела пред СЕС, касаещи правния спор между страните, и излага съображения за недопустимост на преюдициалните запитвания, които по твърдения на въззивника К. Калуцин са отправени до СЕС. Поддържа още, че въззивният съд е спрял производството по делото, позовавайки се на неотносимата в случая разпоредба на чл.631, ал.1 вр. чл.633 ГПК. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът К. П. Калуцин не е представил отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. В съдебно заседание на 17 май 2023 г. по тълкувателно дело № 1/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд е отклонено искането за приемане на съвместно тълкувателно постановление по въпроса: "Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд. " Настоящият състав намира, че определението за спиране, постановено от състав на Апелативен съд София, с което този съд е спрял висящото пред него въззивно производство поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване по друго дело, не подлежи на обжалване. Отправянето на преюдициално запитване от запитващия национален съд е резултат на неговата суверенна преценка, поради което съгласно чл.631, ал.1 ГПК постановеното от този съд определение за спиране на делото не подлежи на обжалване. Аналогично на посоченото, е независима и автономна и преценката на следващ съд, когато спира производството по висящото пред него дело поради вече отправено преюцициално запитване, като основанието и необходимостта от спиране и в двете хипотези са идентични - гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС. Целта на спирането на производството и в двете хипотези е възприемане на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС. Поради това следва да се приеме, че идентичността на предприетото процесуално действие предпоставя и еднакъв режим за обжалваемост на постановения акт. И в двете посочени хипотези на спиране на делото преценката на съда коя е приложимата за спора материалноправна норма, дали за правилното му разрешаване следва да се приложи разпоредба от правото на ЕС или да се съобрази акт на СЕС, е част от същинската правоприлагаща дейност, която е изцяло в компетентността на съответния решаващ съд. Проверката за правилността на тази преценка на съда, който спира делото поради вече отправено от друг съд преюдициално запитване, чрез обжалване на определението за спиране би представлявала неоправдана намеса в процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил спиране, която проверка не е допустима на този етап от производството. Изводът за необжалваемост на определението за спиране при отправено вече искане за преюдициално заключение не води до безконтролност на акта на постановилия го съд, тъй като преценката за законосъобразност на определенията, които не подлежат на самостоятелно обжалване, се извършва при инстанционната проверка на постановения от този съд акт по съществото на спора. От друга страна, принципът за решаване на спора в разумни срокове не следва да ограничава и да бъде за сметка на разумното прилагането на принципа за ефективност и законосъобразност на резултата от съдебното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение