Определение № 75 от 12.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 221/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, против определение № 2574/18.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3539/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 в.гр.състав, с което е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото до приключване на конституционно дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБългария. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Изразява се несъгласие с извода на съда, че производството по дело, образувано по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, подлежи на спиране. Поддържа се, че в предмета на конституционното дело не е включена разпоредбата на чл.135 ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството по гр.д. № 14351/2019 г. на СГС е образувано по искова молба на „КТБ“ АД /н./ срещу Ж. Е. А., В. Ж. А. и „Вити Девелопмънт“ ЕООД, съобразно наведените твърдения и формулирания петитум, по искове с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителни на дарение от 17.11.2014 г. от Ж. Е. А. на В. Ж. А. на идеални части от недвижими имоти, обективирано в нотариален акт № 184, том I, рег.№ 5548, дело № 163/2014 г. на нотариус Св.К.; дарение от 17.11.2014 г. от Ж. Е. А. на В. Ж. А. на недвижими имоти, обективирано в нотариален акт № 185, том I, рег.№ 5551, дело № 164/2014 г. на нотариус Св.К., и учредителен акт на „Вити Девелопмънт“ ЕООД, вписан в Служба по вписванията с рег.№ 8779/23.02.2015 г., акт № 5, дело № 6170/23.02.2014 г., с който В. Ж. А. е апортирала дарените й недвижими имоти. С определение № 1420/04.09.2020 г. СГС е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК вр. чл.649, ал.1 ТЗ, поради подаване на исковата молба след изтичане на преклузивния срок. Първоинстанционното определение е обжалвано от „КТБ“ АД /н./ с частна жалба с вх. № 268390/05.10.2020 г. С атакуваното в настоящото производство определение САС е съобразил, че с определение от 20.10.2020 г. по конст.дело № 9/2020г. на Конституционния съд е допуснато до разглеждане искане за установяване на противоконституционност на § 5, ал.1 – 4, §6, ал.1-2, §7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., в сила от 16.03.2018 г.). С оглед на това въззивният съд е приел, че е налице основанието по чл.229, ал.1, т.6 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на конституционното дело. Настоящият състав на ВКС не споделя съображенията на САС относно наличието на предпоставки за спиране на производството по делото. Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.6 ГПК установява задължение за съда да спре производството по делото, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. В настоящия случай не е налице предвидената от закона хипотеза. От обстоятелствената част на исковата молба и начина на формулиране на петитума е видно, че Банката, в качеството на кредитор на Ж. Е. А., е упражнила своето субективно потестативно право да иска обявяване за относително недействителни по отношение на себе си на сделки, сключени от длъжника на банката и трето лице, по които банката не е била страна, но които я увреждат. След като Банката в несъстоятелност е предявила конститутивен облигационен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за отмяна на увреждащи я сделки, то не намира приложение разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ, отнасяща се до производството по несъстоятелност на търговски дружества. Не намира приложение и нормата на чл.62, ал.1 ЗБН относно специфичното производство по банкова несъстоятелност. Константна е практиката на ВКС, че искът по чл.135 ЗЗД попада в обхвата на чл.62 ЗБН, само когато е предявен от лицата по чл.60, ал.3 ЗБН /временния синдик, синдика или фонда при бездействие на временния синдик или синдика/ или от кредитор на банката за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на банката в несъстоятелност на сделки или действия с участие на банката, чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите на банката. В този смисъл са определение № 488/29.11.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 2695/2018 г. на ВКС, I т.о., определение № 67/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3108/2018 г. на ВКС, II т.о., определение № 619/14.11.2018 г. по ч.т.д. № 2701/2018 г. на ВКС, II т.о., определение № 347/26.06.2017 г. по ч.т.д. № 1119/2017 г. на ВКС, II т.о., определение № 732/04.12.2017 г. по ч.т.д. № 1581/2017 г. на ВКС, II т.о., определение № 404/20.07.2017 г. по ч.т.д. № 1581/2017 г. на ВКС, II т.о., определение № 373/01.08.2018 г. по ч.т.д. № 1526/2018 г. на ВКС, I т.о. Отделно, следва да се отбележи, че приложимата за конкретния случай материалноправна норма на чл.135 ЗЗД не попада в предметния обхват на конституционното дело. С оглед на това произнасянето от Конституционния съд по конст.дело № 9/2020 г. няма отношение към произнасянето от САС по частната жалба на „КТБ“ АД /н./. Предвид изложеното, производството по ч.гр.д. № 3539/2020 г. на САС не подлежи на спиране на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, като обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, и по – конкретно за извършването на преценка относно спазването от страна на „КТБ“ АД /н./ на срока за предявяване на конститутивните искове по чл.135 ЗЗД. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение