Определение № 7119 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6156/2025 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК по частна жалба на Н. В. В. срещу определение №4673 от 11.02.2025г., постановено по адм. д. №7723/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е оставена без уважение молбата му от 29.01.2025 г. за освобождаване от държавна такса, дължима за обжалване на определение № 20036/15.10.2024 г., постановено по същото дело. В частната жалба не се сочат конкретни доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска обявяването му за нищожно, евентуално обезсилването му или отмяната му /цялостна или частична/. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение е мотивирано с налично произнасяне по идентични искания на В. по делото за освобождаване от държавна такса, които са отхвърлени, поради липсата на доказателства за затруднено материално състояние. Прието е също, че по редица дела, образувани по оспорване на В. в същия съд е внасяна държавна такса. Преценено е че дължимата държавна такса е в размер на 30лв, който е в рамките на минималния такъв и не би се отразил негативно на материалното състояние на В.. Определението е постановено в съответствие с материалния закон и изяснената по делото фактическа обстановка, поради което се явява правилно предвид следните допълнителни мотиви: Съгласно чл. 227а, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. В тази разпоредба е уредена хипотеза, при която съдът може да освободи физическо лице от внасяне на държавна такса, ако същото няма достатъчно средства да я заплати, като в този случай следва да се съобрази и размера на държавната такса, който съгласно чл. 235а от АПК в случая е 30 лева. Видно от представените от жалбоподателя молби - декларации по делото, пред първата съдебна инстанция, с отразено материално и гражданско състояние, която има характер на декларацията по чл. 227а, ал. 2 от АПК и удостоверява обстоятелствата по посочената разпоредба, В. притежава недвижимо имущество в ид.части от жилище, вила и земеделска земя и не е семеен. Няма данни въпреки липсата на ежемесечни доходи да полага грижи на непълнолетни деца,респ. да има друг вид задължения. Следователно не е в изключително затруднено финансово положение, което да обосновава основателност на искането по чл. 227а, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК. Не се позовава и на новонастъпилите обстоятелства,като за такива не се сочат и доказателства. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК