Определение № 1529 от 30.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 519/2026 г.

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2, вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 3918/13 .0 1.2026 г. на В. Д. Ц. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл.2-ро ГПК на влязлото в сила решение № 938/25 .0 6.2025 г. по т.д. № 2234/2024 г. на СГС, потвърдено с решение № 1519/17. 12.2025 г. по в.гр. д. № 2368/2025 г. на САС, с което е отхвърлен предявеният от молителя срещу 149-то СУ „И. Х.“ иск по чл.95 ал.1, вр. с чл.15 ал.1, т.5 ЗАПСП за присъждане на обезщетение в размер на 6500 лв. В жалбата, имаща характер на молба по чл.303 ал.1 ГПК, са повдигнати фактическите твърдения, че съдебното решение е основано на "лъжесвидетелски показания на свидетелите на ответника“. Поддържа се, че в постановление № 33212/31.10.2025 г. на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство са направени констатации, от които се доказва, че показанията на доведените от ответника свидетели са неверни, както и че са били създадени от молителя общо четири стенописа в сградата на 149 СУ. Ответникът по молбата за отмяна - 149 СУ „И. Х.“ не е подал отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, намира подадената жалба, че има характер на молба за отмяна, която с оглед изложените в нея доводи и основания е недопустима. Молителят твърди, че процесното решение подлежи на отмяна, тъй като разпитаните по делото свидетели, доведени от ответника, са дали неистински показания /“лъжесвидетелски“/. В ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС е прието, че съгласно нормата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото за посочените хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършеното престъпление, установено по надлежния съдебен ред. В приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 2 - ро ГПК се включва случаят на установена неистинност на показанията на свидетел. Процесуалният способ за установяване на престъплението по чл.290 НК е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или с иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на факта на престъплението по чл.290 НК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от предвидените в НПК причини. Наличието на всички тези предпоставки обуславя отмяната на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро ГПК. В случая молителят не е представил влезли в сила съдебни актове, с които да е установена неистинността на показанията на разпитаните по делото свидетели. Представено е Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 30.10.2025 г. на СРП по прокурорска преписка 33212/2025 г., което няма силата на присъда на наказателен съд, респ. на споразумение по НПК или на решение по иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК. При тези факти касационният съд намира, че не е установена по надлежния ред неистинността на показанията на разпитаните по делото свидетели. С даденото в т.10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се приема, че молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от изчерпателно уредените основания по чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК, е процесуално недопустима. Повдигнатите от молителя възражения за неправилно приложение процесуалния закон при събиране на доказателствата по делото и тяхната преценка са неотносими за предмета на отменителното производство по чл. 303 и сл. ГПК, в което съдът се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. В това производство съдът не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, което няма за цел да разреши по същество спора за материалното право. В този смисъл касационният съд намира, че искането на молителя да се признае фактът на нарушаване на правата му и да му се присъди обезщетение е извън предмета на настоящото производство. Предпоставките за допустимост на молбата за отмяна в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро ГПК, не са налице, поради което същата следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд