Определение № 100 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 790/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. М. Г. против определение № 2827 от 29.12.2020 г., постановено по частно гражданско дело № 3796 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 261237 от 29.09.2020 г. по гр. д. № 1179 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, I-30 състав, за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност и поради противоречие с практиката на ВКС по поставените въпроси, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. „Юробанк България“ АД счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: С определение № 261237 от 29.09.2020 г. по гр. д. № 1179 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО,I-30 състав, производството по делото е прекратено на основание чл.126, ал.1 от ГПК, тъй като съдът е констатирал, че е налице пълен субективен и обективен идентитет между страните и предмета на това дело и на по-рано заведеното гр. д. № 11444/2019 г. по описа на Софийския градски съд, 10 състав. Софийският апелативен съд е възприел извода на първоинстанционния съд, поради което е потвърдил прекратителното определение. Констатирал е, че и двете дела са били образувани по иск, предявен от един и същ ищец срещу банката за отричане на съществуването на ипотечното правоотношение, като фактите в исковата молба и искането са едни и същи, затова е счел частната жалба за неоснователна. От съдържанието на въззивното определение не може да се констатира грубо нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на мотивите относно прилагането на чл.126, ал.1 от ГПК, поради което това определение не е очевидно неправилно на посочените от жалбоподателя основания. Въпросите, по които касаторът желае да бъде допуснато касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС се обосновават с твърдението, че по двете дела исковете са заведени на различни основания. По прекратеното гр. дело №1179/2020 г. основанието за искането за заличаване на ипотеката произтича от удостоверение от 10.09.2007 г., издадено от банката, с което тя е поела задължение да заличи ипотеката при окончателно погасяване на кредит № 2318/R/2006. Различно е основанието за заличаване на ипотеката по гражданско дело № 11444/2019 г., което е наличие на договорно задължение на банката да предприеме действия по заличаване на договорна ипотека, произтичащо от чл.5.1. и чл.5.2 от Анекс № D01-273/2006 г. във връзка с чл.10, ал.14 от договор за инвестиционен кредит № 273/2005 г. от 8.8.2005 г. Настоящата инстанция констатира, че съдържанието на исковите молби, по които са образувани двете дела, е сходно, като и в двете искови молби се съдържа позоваване на удостоверението, издадено от банката на 10.09.2007 г. Ищецът е изтълкувал това удостоверение като документ, с който банката е поела задължение да заличи ипотеката. Следователно основанието, на което ищецът твърди, че банката е била задължена да заличи ипотеката, е въведено като предмет и на двете производства. Ето защо няма различие между основанието, на което е заведено прекратеното дело и делото, което е останало висящо. Следователно няма противоречие между въззивното определение и практиката на ВКС, според която пълният обективен идентитет, обуславящ прекратяване на по-късно заведеното дело, предполага пълно тъждество между спорното право, предмет на двете дела, включително по отношение на правопораждащите ги факти. Ето защо по поставените въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. По първоначално образуваното дело № 11444/2019 г. действително съществува като допълнително основание на предявения иск твърдението за неизпълнение на задължението на банката по договора за инвестиционен кредит № 273/2005 г. от 8.8.2005 г. Това обаче не е пречка повторно заведеното дело да бъде прекратено, тъй като съдържа едно и също основание с предходното дело, произтичащо според ищеца от удостоверението от 10.09.2007 г. Първоначално заведеното дело продължава да е висящо и жалбоподателят има възможност да упражни правото си на иск на всички изложени от него фактически основания. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение