Определение № 426 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС“, ЕИК 175819840 чрез пълномощника адв. И. Георгиев против определение № 38481 от 19.11.2025 год., постановено по адм. дело № 12048/2025 год. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на приложените принудителни административни мерки по т. 3 до т. 22 от Протокол за извършена проверка № ПР2535506 от 03.11.2025 г., съставен от служители на дирекция „Трудова мобилност“ при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Изложени са оплаквания, че определението е неправилно поради необоснованост, несъобразяване с представените доказателства и постановяване в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Ответникът по частната жалба Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ не изразява становище. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е отхвърлено искането на ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС“ за спиране на предварителното изпълнение на наложените принудителни административни мерки по т. 3 до т. 22 от Протокол за извършена проверка № ПР2535506 от 03.11.2025 г., съставен от служители на дирекция „Трудова мобилност“ при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. С процесните мерки дружеството, в качеството му на работодател, е задължено да изплати на поименно изброени свои работници пълния размер на трудовите им възнаграждения, които са договорени в сключените с тях трудови договори за месеците май, юни, юли, август и септември 2025 г. За да постанови акта си съдът е приел, че предварителното изпълнение на задължителните предписания не би могло да нанесе на работодателя ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС-БКС“ вреди, които да засягат или накърняват негов водещ имуществен интерес, който да е със същата или по-висока степен на важност от тази на публичния интерес, който законът охранява. Този извод е обоснован с обстоятелството, че от страна на частния жалбоподател не са посочени конкретните вреди от предварително изпълнение на оспорените предписания по вид, размер, вероятност от настъпване, същественост и поправимост. Според съда освен неуточнени, тези вреди не са установени доколкото липсват доказателства, установяващи по категоричен начин характера и размера на вредите, които не могат да се предполагат, нито да се извеждат само от характера на издадения акт. С оглед на това е преценено, че не се касае за ефективно увреждане, а само за вероятност от негово настъпване. Като неотносимо към предмета на производството е счетено твърдението, че начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения ще доведе до повторно плащане на възнаграждения, възлизащи в размер на над 70 000 лв., като възстановяването на тези суми при отмяна на приложените принудителни административни мерки би струвало допълнителни средства. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Допуснатото по силата на чл. 405, изр. 2 от КТ предварително изпълнение на предписанията (с характер на принудителни административни мерки) е наложено от необходимостта от приоритетна и засилена защита на правата и интересите на работниците и служителите. За да се допусне спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение, работодателят следва да докаже пред съда наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК, а именно обоснована вероятност за понасяне на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението на невлезлия в сила административен акт. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. В случая работодателят не е представил пред първата инстанция доказателства, че с предварителното изпълнение на акта ще понесе значителна по своя размер вреда, която се преценява от гледна точка на финансовото му състояние. Налице е само бланкетно твърдение в тази насока. Не е посочен конкретен размер на евентуалните вреди, за да се съобрази тяхната значителност или труднопоправимост. Всъщност, визираният от частния жалбоподател имуществен характер на вредите не само не доказва, а опровергава твърдяната непоправимост, тъй като вредите с парично изражение подлежат на обезщетяване по силата на закона, колкото и сериозни да са като размер. А предвид твърдението, че трудовите възнаграждения са изплатени, при констатирана от контролните органи разлика в размерите им по трудов договор и ведомости, очевидно спорът касае непълно плащане. Намаляването на имуществото на жалбоподателя само по себе си не може да бъде аргумент, противопоставим на заложения в закона обществен интерес за бързина при отстраняване на нарушения на трудовото законодателство с оглед защита правата на работниците и служителите. Воденето на съдебни производства за възстановяване на изплатената сума не характеризират вредата от предварителното изпълнение като трудно поправима. Както правилно е посочено в обжалваното определение, разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ не ограничава правото на работодателя да търси връщане на сумите за трудово възнаграждение като въпросът за добросъвестността на работника ще бъде разрешен в повдигнатия по общия ред трудов спор. Неприемлива е тезата на частния жалбоподателя за непоправимост на вредите от предварителното изпълнение поради съществуваща опасност всеки един от работниците-чужденци да напусне територията на Република България и така да осуети събиране на вземанията на работодателя при уважаване на иска му. При такова положение, както вече се посочи, българското законодателство предоставя на гражданите и организациите възможността да потърсят по исков ред обезщетение за вреди, претърпени от предварително изпълнение на административен акт, който впоследствие бъде отменен. От друга страна, от представените с жалбата срещу предписанията доказателства за преведени по банков път трудови възнаграждения на работниците е видно, че са съставени преди проверката, с оглед на което тези писмени доказателства не установяват нови факти, настъпили след издаването на заповедта, а такива които са се осъществили преди нейното издаване. Затова обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че твърдените вреди от предварителното изпълнение на оспорвания акт не се базират на нови обстоятелства, които да налагат спиране на изпълнението на процесните ПАМ. Предвид изложеното, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на дадените задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ Административен съд София град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение