Определение № 7611 от 09.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7123/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, образувано по частна жалба на "Дестинация България" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, чрез адв.Кирилов, против Разпореждане № РоткЗОП-170/27.06.2025 г., постановено от председателя на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, с което е постановен отказ да бъде образувано производство по реда на ЗОП по жалба вх. № ВХР-1048/23.05.2025 г. и жалбата е върната на дружеството. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането и се иска отмяната му с връщане на преписката с указания за образуване на производство пред КЗК. Ответната страна зам.министър на вътрешните работи, в писмен отговор, оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на разпореждането като законосъобразно. Претендира разноски – юрк. възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП от надлежна страна, за която обжалваното разпореждане е неблагоприятен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството е започнало по жалба на "Дестинация България" ЕООД срещу Решение № F638257 от 25.04.2025 г. на зам.министъра на вътрешните работи за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Закупуване на боди камери за нуждите на МВР", публикувана в регистъра на АОП под уникален номер 00752-2025-0028. С писмо изх.№СНР-453/18.06.2025г. дружеството-жалбоподател е уведомено надлежно на ел.адрес да изправи констатираните недостатъци на жалбата, изрично указани му, между които и „да представи информация и документи, които обосновават качеството му на заинтересовано лице“. В указания тридневен срок /на 20.06.2025г./ от "Дестинация България" ЕООД е постъпил отговор ,в който се сочи, че правният интерес на дружеството се базира на неговия предмет на дейност и обстоятелството, че има обективна възможност да участва в процедури по обществени поръчки както самостоятелно, така и съвместно с друг/и икономически оператори. При тези данни председателят на КЗК приема, че жалбоподателят не е обосновал качеството си на заинтересовано лице с представяне на доказателства, което се явява и неотстраняване на нередовностите на жалбата, поради което е постановено обжалваното разпореждане за отказ да се образува производство и връщане на жалбата. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗОП жалба срещу решение за откриване на процедура може да се подава от всяко заинтересовано лице, каквото според легалното определение на § 2, т. 14 ДР ЗОП е всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. Разпоредбата на чл. 199, ал. 2, т. 5 ЗОП визира задължителното изискване в жалбата да се посочат обстоятелствата, на които жалбоподателя основава качеството си на заинтересовано лице, а също и да се приложат доказателства за тези обстоятелства- ал. 3, т. 5, чл. 199 ЗОП. В случая жалбоподателят не представя доказателства, обосноваващи качеството му на заинтересовано лице с право на жалба срещу решението за откриване на процесната обществена поръчка. Неоснователно е твърдението, че в случая информацията за това е служебно известна на председателя на КЗК и не подлежи на доказване, съгласно чл. 37, ал. 2 АПК, като вписана в Търговския регистър. От посочения в търговския регистър предмет на дейност на дружеството-жалбоподател не може да се обоснове качеството му на заинтересовано лице, поради което е неприложима и разпоредбата на чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, тъй като възможността дружеството да осъществява всякаква стопанска дейност, която не е забранена от българското законодателство, не сочи на упражнявана сходна с предмета на обществената поръчка дейност. В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя изцяло изводът на КЗК, че това не е достатъчно, за да се приеме, че за търговеца е налице личен и пряк интерес от получаване на обществената поръчка. След като липсват доказателства за упражнявана от дружеството дейност, идентична или свързана с предмета на обществената поръчка, и посоченият в Търговския регистър предмет на дейност на дружеството по никакъв начин не кореспондира с предмета на процесната обществена поръчка,не може да се приеме, че търговецът има качеството заинтересовано лице по смисъла на §2, т.14 ЗОП. Без правно основание е и възражението на частния жалбоподател, че би могъл да участва в консорциум или ДЗЗД. В случая е безспорно обстоятелството, че жалбата до КЗК, по която е образувана преписката, е подадена само от "Дестинация България" ЕООД, а не от ДЗЗД или консорциум, поради което твърдението му за евентуално участие заедно с други юридически лица е голословно и недоказано. Следва да се маркира и това, че мотивите на законодателя за изрично регламентиране на кръга на заинтересованите лица по §2, т.14 ЗОП са свързани със спецификата на производството по ЗОП и избягвяне необоснованото забавяне при възлагане на обществените поръчки. По отношение на решението за откриване на процедурата, каквото е процесното обжалвано от дружеството решение, в закона е регламентирано императивно изискване жалбоподателят да е „заинтересовано“ по смисъла на §2, т.14 ЗОП лице. Освен това в чл.199, ал.2, т.5 ЗОП е въведено като императивно изискване в жалбата да се посочат „обстоятелствата, на които жалбоподателят основава качеството си на заинтересовано лице“ и към жалбата да се приложат доказателства в тази насока. Постоянната съдебна практика на Върховният административен съд, тълкува цитираните норма в смисъл, че сочените обстоятелства следва да са конкретни и реално обвързани с предмета на обществената поръчка, тъй като в противен случай цитираните правни норми биха били лишени от смисъл. Предвид изложеното се явява законосъобразен решаващият правен извод на КЗК, че регистрацията на търговеца като такъв, сама по себе си, не би могла да обоснове качеството му на заинтересовано лице по смисъла на ЗОП и съответно активната му процесуална легитимация да оспори решението за откриване на процедурата. Не е налице и твърдяното в частната жалба обстоятелство, а именно: намерението на дружеството да участва в обединение, тъй като въпреки дадената му възможност и указание от КЗК, не са представени доказателства в тази насока. По изложените съображения съдът намира за правилни и законосъобразни изводите на КЗК, че жалбоподателят не е установил качеството си на "заинтересовано лице", което би могло да оспори решението за откриване на процедурата,поради което обжалваното разпореждане следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно. Предвид изхода на спора се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски, поради което частният жалбоподател следва да заплати разноски в размер на 100лв, съставляващи юрк.възнаграждение. Воден от горното и на чл. 216а ЗОП и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение,