Определение № 60276 от 21.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 753/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адвокат Д. С.- особен представител на ответниците П. Н. и З. Д. срещу определение от 11.02.2021г. по в.т.д. №46/2021г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 26.11.2020г., постановено по т.д.№110/2016г. на Окръжен съд- Велико Търново, както и в частта, с която е оставено без уважение искането му за авансово превеждане на половината от внесеното възнаграждение за особен представител за въззивното производство. С определение от 26.11.2020г., постановено по т.д.№110/2016г. на Окръжен съд- Велико Търново е оставена без уважение молбата на адв.Д. С. за увеличаване на определеното възнаграждение за особен представител за въззивната инстанция. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като моли да бъде отменено. и спорът да бъде решен по същество. Оспорва изводите на въззивния съд, че частната жалба срещу поставеното от първоинстанционния съд определение, с което е оставена без уважение молбата му за увеличаване размера на възнаграждението за особен представител, е недопустима. Счита, че съгласно трайната съдебна практика тези съдебни актове подлежат на инстанционен контрол и въззивният съд е длъжен да се произнесе по същество. Оспорва законосъобразността на определението, с което е оставено без уважение искането му за изплащане авансово на половината от внесеното възнаграждение, като излага доводи, че такова се дължи на основание чл.2, ал.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД оспорва жалбата като недопустима, евентуално неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение от 26.11.2020г ., постановено по т.д.№110/2016г. на Окръжен съд- Велико Търново, е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С определение от 26.11.2020г. по т.д.№110/2016г. на ОС-Велико Търново е оставено без уважение искането на адв.Д. С., в качеството му на особен представител на ответниците в процеса З. Д. и П. Н., за увеличаване размера на определеното му с определение от 03.04.2020г. възнаграждение като особен представител на двамата ответници за въззивното производство. С частна жалба, депозирана в законоустановения срок, адв С. оспорва законосъобразността на определението от 26.11.2020г. С обжалваното в настоящото производство определение АС-Велико Търново оставя без разглеждане частната жалба, като приема, че обжалваното с нея определение не подлежи на инстанционен контрол. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно. Съдебният акт, с който се определя размер на възнаграждението за назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, платимо от ищеца по делото, представлява по своята правна същност акт за определяне на разноски по делото. Макар и да не е постановен по реда на чл.78 ГПК /разпределение на отговорността за разноски с оглед изхода на спора/, актът за определяне на размер на възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК е от същата категория актове, респ. подлежи на изменение от постановилия го съд, а при отхвърляне на искането на правоимащото лице /особения представител/ за увеличаване размера на определеното му възнаграждение- на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.248 ГПК. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че частната въззивна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и определението на АС-Велико Търново за оставянето й без разглеждане като недопустима е неправилно и следва да бъде отменено. Частната жалба срещу определението в частта, с която е оставено без уважение искането за авансово изплащане на възнаграждение на особен представител, е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Определението на съда, с което се определя размерът на възнаграждението на особен представител, подлежи на инстанционен контрол, но определението, с което съдът се произнася относно фактическото изплащане, респ. отказът да бъде извършено авансово плащане, не представлява подлежащ на обжалване акт. Определението на съда, с което се оставя без уважение искане за авансово плащане не прегражда по-нататъшното развитие на производството /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, нито е предвидено в закона като подлежащо на обжалване /чл.274, ал.1, т.2 ГПК/. Този съдебен акт не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което и подадената срещу него частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение