Решение № 9632 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2012 г.

Решение № 9632 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, срещу решение № 17 от 20.07.2012 г. по адм. дело № 832 по описа за 2011 г. на Административния съд - Велико Търново, в частта, в която по жалба на Александър Георгиев Цачев, е отменен ревизионен акт 04001100071 от 12.04.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 411 от 23.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново в частта относно установени задължения за ДОО в качеството му на осигурител за 2003 г., за 2004 г.; за ДОО в качеството му на самоосигуряващо се лице за 1999 г., за 2001 г.; за здравноосигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за 1999 г., за 2002 г.; вноски за фонд "ДЗПО-УПФ" като осигурител за 2002 г., за 2003 г. и за м. 05.2005 г., както и за вноски към фонд "ДЗПО-УПФ" като самоосигуряващо се лице за 2002 г. и за 2003 г. Ревизионният акт е отменен и в частта му по ЗДДС, с която на лицето са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 8 214.85 лв. и лихва за забава в размер на 2 578.98 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Александър Георгиев Цачев, оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Мария Ковачева, както и чрез отговор по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Касационна жалба от тази страна по делото в останалата част от съдебното решение не е постъпила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Велико Търново е бил ревизионен акт 04001100071 от 12.04.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 411 от 23.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, приложените правни разпоредби, анализирани са събраните доказателства и е обоснован извод за частична незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Първият основен спорен момент е този относно направеното възражение за изтекла погасителна давност по повод задълженията за социални и здравни осигуровки от ревизираното лице в двете посочени качества, както и към цитирания фонд, също в тези две качества. Административният съд е приел, че ревизионният акт в тази му част се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Изтеклата погасителна давност по отношение на посочените задължения следва да възпрепятства образуването на производство за принудително събиране. Освен това в чл. 109 от ДОПК е обвързано установяването на задълженията с петгодишен срок, който е приложим и за задължения за ДОО и ЗОВ и понеже той е изтекъл, считане от годината, в която е следвало да бъде подадена декларацията или е следвало да се подаде, то издадения ревизионен акт е в нарушение на посочената разпоредба и поради това е незаконосъобразен. Касационното възражение е насочено към неправилност на обжалваното решение в тази част, понеже въпреки, че правилно е прието, че посочените задължения действително са погасени по давност, то те са дължими и могат да бъдат изпълнени доброволно, както и да бъдат прихваната, съгласно чл. 128, ал. 1, изр. 2-ро от ДОПК при условията, предвидени в последната норма. Погасено се явява само правото на кредитора да събира принудително тези дължими вноски, поради което ревизионния акт се явява законосъобразен в тази част. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази му част. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено в този му част, като по делото не се спори, че посочените задължения за осигурителни и здравноосигурителни вноски са погасени по давност към момента на възлагане на ревизията със ЗВР № 1002639 от 30.08.2010 г., поради което за част от тези задължения не е следвало да се образува ревизионно производство. Аргументите на касатора по принцип са правилни, но в процесния случай се установява безспорно, че тази част от процесните задължения са били погасени по давност преди започване на ревизионното производство, поради което правилно ревизионния акт е отменен като незаконосъобразен, още повече, че за прилагането на чл. 109 от ДОПК административният орган следи и в изпълнение на задълженията си по ДОПК. Вторият основен спорен момент е относно отмяната на ревизионния акт в частта, с която му е определено задължение за ДДС за данъчни периоди от 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в размер на 8 214.85 лв. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, направено е уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подадена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Ревизията е на физическото лице Александър Георгиев Цачев, като същият има и качеството на ЕТ с фирма ЕТ "Цачев - Ал. Цачев" за облагане за ревизирани периоди от 1.01.2005 г. - 31.12.2009 г. През тези години лицето е осъществявало сделки, а именно покупко-продажба на недвижими имоти и на МПС, като административният орган е приел, че реализираният доход в резултат на тези сделки, които са търговски следва да бъде обложен, респ. взет предвид при определяне на данъчната основа, с оглед прилагането на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, и ЗДДС. За да отмени ревизионния акт в тази му част относно допълнително начисления ДДС и лихви за забава, съдът е приел, че жалбоподателят в качеството му на физическо лице не е подлежал на регистрация по ЗДДС, респ. извършените от него сделки на недвижимо имущество и МПС не са търговски сделки. Касационното възражение в тази част на решението е относно неправилната преценка на физическото лице, което е и едноличен търговец, на неправилно квалифицираната от съда дейност по продажби от негова страна и неправилната промяна на данъчната основа, респ. отпадане на тези приходи при формирането и с оглед на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази му част е неправилно постановено. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчнозадължено лице по ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, като то има това качество независимо дали е физическо лице или е търговец. Освен това по делото е установено, че процесните доставки са облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС, същите са с място на изпълнение на територията на Р България и попадат в обхвата на ЗДДС и за тях се дължи ДДС. Конкретно по делото е установено, че лицето има регистрация по ЗДДС, поради което разграничаването на дейността му като физическо лице и като търговец се явява безпредметно. Реализираните доходи са взети предвид при формиране на данъчната основа за облагане и по останалите материални закони ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ от страна на ревизиращия орган. Обжалваното решение се явява неправилно постановено и следва да се отмени, като се постанови решение по съществото му в тази част. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете инстанции в размер на 994.76 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. На ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 отАПК, Върховният административен съд, първо отделение