Определение № 4690 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Обжалвано е определение № 3472/01.07.2025г. по гр.д. № 1922/2025г., с което друг състав на ВКС е оставил без разглеждане молба вх.№ 260104/26.02.2025г. на Р. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 739 /19.05.2015г. по гр.д. №1360/2015г. на Районен съд - Плевен. Определението се обжалва от Р. Д. с довод, че е неправилно и немотивирано, доколкото съставът на ВКС разтълкувал погрешно изложените в молбата факти и противно на практиката приел липса на точно и мотивирано изложение на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира молбата с допустим предмет (определението е преграждащо в смисъла по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), в компетентност на настоящия, друг по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд, от процесуално легитимирана страна, спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но неоснователна. Съображения: Предходният състав на ВКС позовавайки се на т. 10 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. ОСГТК на ВКС е приел, че в молбата липсват твърдения за установяване по надлежния ред на посочените в чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК обстоятелства, нито са приложени влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, с които да е установена неистинност на представени пред РС-Плевен от работодателя документи. Приел също, че молителят не конкретизира кои са новите обстоятелства или новите писмени доказателства от значение за изхода на спора-чл.303, ал.1, т.1 ГПК, с които не е могъл да се снабди своевременно в рамките на производството пред РС-Плевен, приключило с постановяване на влязлото в сила решение. Посочил, че твърденията и доводите в молбата и в допълнително представеното изложение представляват оплаквания за неправилност на решението на районния съд и с тях се цели преразглеждането на спора по предявения иск с правно основание чл.242, във вр. с 128, ал.2 КТ, което е недопустимо в производството по реда на извънредния способ за отмяна в глава XXIV-та ГПК. Настоящият състав споделя изцяло тези изводи, а доводите в частната жалба намира за неоснователни, доколкото по същество преповтарят изложеното в молбата по чл. 303 ГПК. Не е налице и неправилно тълкуване волята на жалбоподателя, каквато хипотеза е принципно изключена с оглед законовото изискване за точно и мотивирано изложение на основанията по чл. 303 и чл. 304 ГПК. В съответствие с ТР № 7/31.072017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС предходният състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ГПК) и обжалваното определение следва да се потвърди. При тези мотиви съдът