Решение № 3260 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3260/2016 г.

Решение № 3260 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3260/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-Б. моли да бъде отменено решение № 54/15.01.2016 г. по адм. д. № 2155/2014 г. на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 021400427/30.06.2014 г. на ТД на НАП-Б. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба "Образцова аптека Славейков" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 021400427/30.06.2014 г. на ТД на НАП-Б., с който са определени задължения по ЗДДС с лихви за периода м. 11.2009 г. - м. 8, 11 и 12.2012 г. и корпоративен данък с лихви за периода 2009 г. - 2012 г., след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК - данни за укрити приходи и счетоводната отчетност на ревизираното лице не позволява да бъде определена данъчната основа за облагане. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че в РА не са обосновани констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, след като не са представени доказателства ревизираното лице да е получило спорните данъчни кредитни известия, издадени от четиримата доставчици в ревизираните периоди, поради което от неотразяването им в дневника за покупки и в счетоводните регистри на ревизираното лице не могат да се правят изводи във вреда на ревизираното лице. По време на проверката, извършена по искане за издаване на АПВ № 1219901/09.01.2013 г. на ТД на НАП-Б. е посочено на ревизираното лице, че не е отразило в дневниците за покупки данъчни кредитни известия, издадени от доставчиците. Били са подадени три коригиращи декларации през м. 1.2013 г., с които в дневника за продажби са включени, установените при проверката невключени ДКИ за периода м. 9 - 11.2012 г. и с АПВ е възстановен данъчен кредит в размер 3769,47 лв, определен предвид допълнително включените ДКИ. Обосновано съдът е приел, че получаването на данъчните кредитни известия е положителен факт, който следваше да бъде доказан в хода на ревизията. В ревизионната преписка са приложени обяснения от доставчиците за издаваните ДКИ - стокови и за отстъпка от цената, посочено е че са отразени в дневниците за продажби на доставчиците, но не е изследван въпросът стойностите по издадените ДКИ отразени ли са в платежните отношения на доставчиците с ревизираното лице - последното знаело ли е за извършени прихващания от дължимите от него суми по получените стоки, поради издадените кредитни известия. При липса на доказателства за получаване на данъчните кредитни известия от ревизираното лице не са обосновани констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК - данни за укрити приходи и водене на счетоводната отчетност по начин, който не позволява да бъде определена данъчната основа. От установените при проверката и ревизията неотразени ДКИ не може да се прави извод за получаване на всички останали ДКИ, издадени от същите доставчици в същите и други периоди, нито за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК след като установените неосчетоводени ДКИ при проверката са отразени в три коригираща справки декларации от м. 1.2013 г., а установените при ревизията неосчетоводени ДКИ са отразени в справките-декларации по ЗДДС за м. 1 е 2.2014 г. и за тях пропуските на ревизираното лице в счетоводната отчетност са коригирани. Правилно съдът е приел, че РА фактическите констатации в РА не могат да са основани на предположения за получаване на спорните данъчни кредитни известия. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК и ревизионният акт е незаконосъобразен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ревизираното лице за присъждане на разноски в касационното производство е неоснователно, тъй като не е доказано да са направени разноски в касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,