Определение № 156 от 03.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2003/2016 г.

Образувано е по частни жалби на особените представители на ответниците по гр.д. № 568 /2015 г. на Варненския апелативен съд. Адв. Т. Т., особен представител на А. Р. И. обжалва определение № 14 5 от 23.02.2016 г., с което на основание чл.248 ГПК е допълнено решението от 07.01.2016 г., като Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) е осъдена да заплати на адв. дв. Т. Т. в качеството му на особен представител на А. Р. И. сумата 200 лева за въззивната инстанция. Адв. Ю. О., особен представител на Ш. К. И. обжалва определение № 14 6 от 23.02.2016 г., с което на основание чл.248 ГПК е допълнено решението от 07.01.2016 г., като Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на Ю. О., в качеството и на особен представител на Ш. К. И. сумата 300 лева за въззивната инстанция. В жалбите се поддържа, че обжалваните определения са неправилни, тъй като размерите на възнагражденията следва да бъдат определени в съответствие с цената на иска. Насрещната страна Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество оспорва частните жалби. Настоящата инстанция намира частните жалби за основателни по следните съображения: Особените представители на А. Р. И. и Ш. К. И. са назначени от първоинстанционния съд на основание чл.47,ал.6 ГПК на разноски на ищеца КОНПИ, като са им определени възнаграждения в размер на 3292 лева за процесуалния представител на А. И. и 3509 лева за процесуалния представител на Ш. И., съгласно чл.7,ал.2,т.4 НМРАВ по иск на КОНПИ с правно основание чл.28,ал.1 З. (отм.) вр. пар.5 ПЗР ЗОПДНПИ за отнемане на имущество на обща стойност 191 402.55 лева. Тези възнаграждения за първата инстанция са внесени от КОНПИ. С първоинстанционното решение исковете са уважени и А. Р. И. и Ш. К. И. са осъдени да заплатят на КОНПИ 3292 лева и 3 509 лева разноски за назначения на всеки един от тях особен представител. С въззивното решение от 07.01.2016 г. по гр.д. № 568 /2015 г. първоинстанционното решение е потвърдено, ответниците са осъдени да заплатят на КОНПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 272 лева, но не са определени възнаграждения на особените представители на ответниците. Обжалваните определения са постановени по искания на особените представители на ответниците с правно основание чл.248 ГПК. В. съд е приел, че възнаграждения се дължат, независимо от изхода на делото, който е негативен за представлявания – т.6 ТР № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС и то за всяка съдебна инстанция. Съдът е приел, че предвид характера на правните действия – изготвяне на въззивна жалба и явяване пред въззивната инстанция на адв. Ю. О. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 лева, а за изготвяне на въззивна жалба без явяване пред въззивната инстанция на адв. Т. Т. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лева. Настоящият състав намира доводите в двете частни жалби за основателни. Възнагражденията на особените представители за въззивната инстанция следва да бъдат определени както възнагражденията им за първата инстанция и както присъденото на КОНПИ юрисконсултско възнаграждение – съгласно чл.7,ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес. С оглед изхода от това производство на частните жалбоподатели следва да бъдат присъдени възнаграждения в размер на по 200 лева съгласно чл.7 вр. чл.11 НМРАВ. Воден от изложеното настоящият състав