Определение № 925 от 01.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2436/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 12401/10.10.2023г. на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за връщане на сумата от 64 000 лева. Съгласно изложеното в молбата сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение № 364 от 15.07.2022г. по в.т.д. № 230/2022г. на Апелативен съд – Пловдив. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сумите по осъдителното решение срещу застрахователя са изцяло изплатени в полза на ищците Я. А. Г. и К. М. Ц. – на 01.06.2023г., по 32 000 лева главници допълнително, със законната лихва от 27.11.2019г. – по 11 586. 85 лева, при прихващане на присъдените на застрахователното дружество разноски в касационното производство. Към молбата на застрахователното дружество са представени документи, включително преводни нареждания за кредитен превод от 29.05.2023г. за суми от по 43 506. 85 лева. Я. А. Г. и К. М. Ц., насрещни страни в касационното производство, не възразяват по връщане на гаранцията. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 371 от 22.08.2022г. по ч.т.д. № 1751/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 364 от 15.07.2022г. по в.т.д. № 230/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частта за потвърждаване на решение № 260008 от 21.01.2022г. по т.д. № 57/2020г. на Окръжен съд – Пазарджик за осъждане на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Я. А. Г. и К. М. Ц., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, суми в размер над 128 000 лева до 160 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Е. Я. Г. при пътнотранспортно произшествие на 28.07.2019г. Във връзка с постановеното спиране от застрахователното дружество е била внесена парична гаранция от 64 000 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение. С определение № 356 от 19.05.2023г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. На 29.05.2023г. паричните суми, предмет на осъдителните искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в обжалваната от застрахователното дружество част, са преведени на ищците по банков път, като от тях не се възразява, че сумите са получени със заверяване на сметката им. Сумата от 64 000 лева, внесена от застрахователното дружество като гаранция, е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от застрахователното дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване паричните притезания на ищците са изцяло погасени от застрахователното дружество чрез плащане и обезпечението следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя – вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. По връщане на внесеното обезпечение не възразяват и ищците. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 19.05.2023г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът