Определение № 139 от 17.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 737/2022 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е по повод разпореждане № 708 от 05.09.2022 г. на съдията – докладчик по НОХД № 976/22 г. по описа на окръжен съд -Бургас, с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото. Предлага това да е окръжен съд – Шумен, в чиито район живеят най-голям брой от свидетелите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери, че не са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК. С разпореждане от 05.09.2022 г. съдията – докладчик, определен по НОХД № 976/22 г. по описа на окръжен съд - Бургас, прекратил производството по делото и го изпратил на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 НПК с мотиви, че подсъдимият е с адрес за призоваване в гр. Русе, а тридесет и един от общо тридесет и седем свидетели са с поС.ен и настоящ адрес от гр. Русе, Шумен, Варна, София и Лясковец. Съдията – докладчик приел, че т. к. подсъдимият и голяма част от свидетелите живеят в района на други еднакви по степен съдилища в гр. Русе или гр. Шумен, са налице предпоставките делото да бъде изпратено за разглеждане на друг еднакъв по степен съд. Съгласно чл. 43, т. 1 НПК ВКС разполага с правомощие да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд при наличието на определени предпоставки, а именно много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Под „много“ ВКС еднопосочно се е произнасял, че се има предвид значителен брой. Запознавайки се с материалите по делото, настоящият състав намира, че законовите изисквания за промяна на подсъдността в конкретния случай привидно са налице. Действително, данните по делото сочат, че подсъдимият и още девет от свидетелите са с адреси за призоваване от района на окръжен съд - Русе, четиринадесет са с адреси за призоваване от района на окръжен съд - Шумен, четирима от района на окръжен съд - Варна, шестима от района на окръжен съд – Бургас, петима от Софийски градски съд, един от района на окръжен съд – Велико Търново. Няма спор, че лицата за призоваване по настоящото дело са разпръснати в голямата си част из цялата Североизточна България като най - многобройни са тези от гр. Шумен. Това би означавало, ако следваме формално законовата норма, да се определи окръжният съд – Шумен да разгледа и реши делото. На това обстоятелство значително се противопоставя другият факт, че подсъдимият и още деветима от свидетелите са с адрес за призоваване от района на окръжен съд – Русе. Поначало, за да се допусне промяна на подсъдността, е необходимо не само да са налице реални затруднения за развитието на процеса, но и самата промяна на подсъдността да допринесе за преодоляване на тези затруднения. При положение, че четиринадесет от свидетелите следва да бъдат призовани от Шуменска област, девет от Русенска, а останалите шестнадесет свидетели, посочени в обвинителния акт са с адреси за призоваване от Бургас, София и Велико Търново не може да направи еднозначния извод, че разглеждането на делото в съд, различен от Бургаският окръжен, ще доведе до намаляване на разходите, свързани с делото или до причиняване на минимални неудобства за участниците в процеса. Затова в случая нормата на чл. 43 НПК, която е изключение от правилото, не следва да намери приложение. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 1 НПК, съдът