Определение № 9376 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби съответно от М. Т. Т. действаща чрез адв. В. Вълчев и втората от М. Г. П. действаща чрез адв. Е. Д.- Радева - двете са подаден против определение №571 от 27.04.2026 г., постановено по адм. дело №438/2025 г. на Административен съд – Смолян, с което е прекратено производството по административното дело, поради липса на правен интерес от оспорването. В двете частни жалби са релевирани аналогични доводи за неправилност на определението, поради които се претендира отмяната му и връщане на делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Първоначално пред Административен съд – Смолян е била подадена частна жалба от А. А. А., А. Г. М., А. Д. К., А. Ж. Г., А. Н. Х., А. И. И., В. Г. Т., В. С. К., Г. Н. Т., Г. А. Б., Г. И. В., Г. И. С., Д. А. Б., Д. Н. О., Д. Л. Т., Е. Н. О., Е. Л. С., Е. В. В., Е. Д. П., Е. Х. Д., Ж. Д. П., И. С. Б., Й. Н. А., Й. С. Х., М. А. С., М. Т. Т., М. К. Б., Н. И. П., Н. М. А., Р. В. Д., Р. И. Ч., С. Д. Р., С. А. С., С. Ш. Н., Х. Н. З., Ц. Ю. К., Ц. Х. В. и Ю. В. С., всички действащи чрез процесуалния им представител адв. В. Вълчев. С разпореждане 741 от 20.05.2026г., постановено по адм. д. №438/2025г. Административен съд – Смолян е указал, че на основание чл. 235а АПК всеки от 39-те жалбоподатели дължи заплащане на държавна такса по сметка на ВАС в размер на 15.34 евро, като в 7-дневен срок, считано от съобщението следва де се внесе по сметка на ВАС пълния размер на дължимата държавна такса и да се представи в деловодството на съда платежен документ. В разпореждането изрично е посочено, че при неизпълнение на указанията частната жалба ще бъде върната. С разпореждане №977 от 19.06.2026г. по адм. дело №438/2025г. Административен съд – Смолян е приел, че в указания срок е представена молба от 11.06.2026г. за внесена държавна такса единствено от М. Т. Т., чрез адв. Вълчев, а по отношение на останалите 38 физически лица – жалбоподатели липсва изпълнение на указанията, поради което е разпоредил връща подадената частна жалба по отношение на 38 – жалбоподатели. С втори диспозитив е изпратен препис от частната жалба подадена от М. Т. Т. срещу атакувания съдебен акт на Общински съвет – Смолян. Втората частна жалба депозирана пред Административен съд – Смолян е била от А. А. Ч., А. И. З., А. Я. П., А. Н. Ж., В. И. Д., В. С. К., В. Щ. Т., Г. К. Г., Д. В. С., Д. Н. Д., Д. М. К., Д. Т. И., Д. А. И., Е. Г. Г., Е. Б. Р., Е. С. Х., И. А. К., И. М. И., И. З. Я., И. Н. С., Й. К. К., Й. Д. П., К. Д. С., К. Х. С., К. Г. М., Л. С. К., М. Ж. К., М. Г. П., М. П. Д., М. Н. Т., М. Х. М., М. С. К., М. А. Д., Н. С. М., Н. П. К., Н. Х. Т., Н. Т. Т., П. Н. К., П. Б. Ч., Р. Д. К., Р. И. Ш., Р. С. О., Р. Т. К., Р. П. И., С. С. Г., С. И. Ч., С. А. С., С. И. Б., Т. Д. С., Х. В. Г., Х. И. Х. и Х. Т. Г. всички действащи чрез адв. Е. Д.-Радева. С разпореждане 767 от 26.05.2026г., постановено по адм. д. №438/2025г. Административен съд – Смолян е оставил без движение частната жалба и е указал, в 7-дневен срок, считано от съобщението да се представи в съда вносна бележка за внесена в полза на ВАС държавна такса от всеки един частен жалбоподател в размер на 15.34 евро. В разпореждането изрично е посочено, че при неизпълнение на указанията частната жалба ще бъде върната. С разпореждане №912 от 12.06.2026г. по адм. дело №438/2025г. Административен съд – Смолян е приел, че в указания срок е представена молба от 10.06.2026г. за внесена държавна такса единствено от М. Г. П., чрез адв. Радева. За останалите 51 физически лица – жалбоподатели липсва изпълнение на указанията. Съдът е отбелязал, че с подаване на частната жалба е представена вносна бележка за внесена сума по сметка на ВАС в размер на 15.34, а като вносител е посочена Е. Д. – Радева, която не е страна по делото. Липсват указания за кое от останалите 51 лица е внесена тази такса, а и с молбата от 10.06.2026г. не е посочено, поради което съдът е счел, че внесената от Е. Р. такса не е внесена от никой от останалите жалбоподатели, поради което за тях са налице основанията по чл. 236, вр. чл. 213а, ал.1, вр. чл. 213, т. 3 от АПК за връщане на подадените частни жалби. А указанията са изпълнени по отношение на М. П., поради което подадената от същата частна жалба е администрирана. Ответникът - Общински съвет – Смолян, представляван от А. Б. - и.ф. Председател, чрез пълномощника адв. П. Мирчев с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба, а обжалваното определение приема за правилно, законосъобразно и издадено при правилно тълкуване и прилагане на закона, поради което прави искане същото да бъде потвърдено изцяло, а частната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страни по делото, за които то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното определение № 571 от 27.04.2026г., постановено по адм. дело №438/2026г. Административен съд – Смолян, е оставил без уважение искането за отвод по делото на съдия Колчев обективирано в молба вх. №303/03.02.2026г. и с втори диспозитив е прекратил производството по адм. дело №438/2025г., поради липса на правен интерес от оспорването. Предмет на съдебен контрол в настоящия случай е определение № 571 от 27.04.2026г.,в частта в която Административен съд – Смолян е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес по см. на чл.159, т.4 АПК За да постанови този правен резултат съдът е посочил, че с разпореждане №26/08.01.2026г. е оставил без движение жалбата, като е указал на жалбоподателите да изложат фактически твърдения относно правният интерес от съдебно оспорване. Също така с цел да се установи кръга от заинтересовани страни съдът е изискал съответните доказателства от СГКК-Смолян за да обоснове своята преценка. В изпълнение на указанията дадени с разпореждане са били депозирани пред съда молби от жалбоподателите, съдържащи изложение относно наличието на правен интерес. Съдът е приел, че общото в молбите се свърза с това, че: никой от жалбоподателите не сочи и не представя доказателства да е адресат на издадения административен акт, да е участвал в административното производство по издаването му, не се твърди, че издаденото решение за учредяване право на строеж засяга имот на някой от жалбоподателите. Също не се твърдяло от жалбоподателите, че с оспореното решение се одобрява ПУП и те са непосредствено засегнати от предвижданията му. Административния съд е отбелязал, че най-общо твърденията във всички молби, могат да се групират по следния начин: част от жалбоподателите са жители на гр. Смолян, някои от тях живеят в [жк], в „непосредствена близост“ до имотите, предмет на решението. Всяка дейност в тях би оказала трайно въздействие върху местната флора и фауна, трайно щяло да се промени ландшафта на района, щяла да засегне реалната възможност за развитие на туризма, да наруши условията за отдих и почивка. Другата група твърдения са били свързани с опасения за въздействие върху здравето на живущите в [жк] и от формирането на силна „електромагнитна радиация“, била налице опасност за [улица]поради срутване. Последната група от твърдения се отнасят до чл. 9, §2 от Конвенция за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроса за околната среда, ратифициран от Р.България. Съгласно така установеното съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на признат правен интерес. Приел е, че нито едно от изложените съображения не съдържат относими за възникването право на жалба основания. Посочено е, че в АПК и ЗУТ изчерпателно са посочени кръгът на заинтересованите лица в производствата. В режим на евентуалност е посочил, че доводите в молбите биха били относими в производство по чл. 128 от ЗУТ, но дори и в този случай нито един от жалбоподателите не би попаднал в кръга на заинтересованите страни по чл. 131 от ЗУТ. По същия аргумент е посочил, че не могат да се черпят доводи и от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроса за околната среда, защото процесното решение няма за предмет въпроси свързани с околната среда. Административния съд е посочил, че на жителите на гр. Смолян им е било известно, че с решение №763 от 26.02.2026г. по Протокол №30/2026г., Общински съвет- Смолян е обявил процесните три имота за публична общинска собственост, възложил е на кмета на община Смолян да проведе процедура за промяна на тяхното предназначение, като т. втора от това решение вече са издадени отменителни заповеди. Определението в обжалваната му част е правилно. Предмет на оспорването пред административния съд е било решение №695/27.11.2025г. на Общински съвет – Смолян. Решенията на общинския съвет подлежат на съдебен контрол, съгласно нормата на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА, като правото на граждани и/или организации да ги оспорват е в съответствие с общата клауза за съдебно обжалване на административните актове, прогласена в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), както и в чл. 15, и чл. 147, ал. 1 АПК, които определят обжалваемост на всички административни актове, но при условие че обжалваният акт засяга лицето, което го обжалва. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК административният акт подлежи на оспорване от граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, както и от тези, за които актът поражда задължения. Разпоредбата има общ характер, поради което наличието на правен интерес следва да се установи въз основа на прякото и непосредствено засягане на правната сфера на жалбоподателя от оспорвания административен акт. Съдържанието на понятието "засягане" е разяснено от Конституционния съд в Тълкувателно решение № 21/1995 г., в което е прието, че административният акт засяга граждани, юридически лица и организации по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективни права или законни интереси представлява материалноправното основание за включването на акта в кръга на подлежащите на съдебен контрол, както и за наличието на процесуалноправен интерес от неговото обжалване. Поради това е недопустимо оспорване от лице, чиито права или законни интереси не са пряко и непосредствено нарушени или застрашени от административния акт. Правният интерес трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и следва да бъде доказан във всеки конкретен случай, а доказателствената тежест се носи от оспорващия. Според Конституционния съд във всички случаи при съдебно обжалване на актове на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лица интересът следва да се обосновава. Това произтича от изискването за правна сигурност, което е основен компонент на принципа за правовата държава (решение № 5/2007 г. по к. д. № 11/2006 г.). В конкретния случай с оспореното пред административния съд решение на Общински съвет – Смолян, с това му съдържание, не засяга по никакъв начин правната сфера на жалбоподателите. Не е налице неблагоприятна промяна, произтичаща от действието на оспорения административен акт, в следствие на която да се отнемат, изменят или ограничават техните права и законни интереси или да се създават задължения. В случая жалбоподателите не са адресати на оспореното решение и с това решение не се засягат лично и непосредствено правно защитени техни права и интереси. Горните изводи не се променят и от доводите в частната жалба, които са били изложени и пред първоинстанционния съд с цел мотивиране наличието на правен интерес. В частните жалби се твърди, че част от жалбоподателите са жители на гр. Смолян, някои от тях живеят в [жк], в „непосредствена близост“ до имотите, предмет на решението. Всяка дейност в имотите би оказала трайно въздействие върху местната флора и фауна, трайно щяло да се промени ландшафта на района, щяла да засегне реалната възможност за развитие на туризма, да наруши условията за отдих и почивка. Другата група твърдения са относно обстоятелството, че терена е карстов, засягало се главна пътна артерия и въведените ограничения в района с активно срутище, сочи се за значителна вероятност от наводнения и ерозия, както и за опасения за живота и здравето на живущите. Така развитите подробни доводи за наличие на правен интерес не могат да бъдат споделени, тъй като по делото не се установява частните жалбоподатели да имат някакви права върху имотите предмет на административния акт. Настоящият съдебен състав приема за неотносима цитираната в частните жалби съдебна практика, тъй като същата се отнася до факти и обстоятелства изцяло различни от предмета на настоящия спор. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. За наличието й съдът следи служебно. В случая, частните жалбоподатели не са установили наличието на пряк и непосредствен личен правен интерес от обжалване на оспорваното решение на ОбС – Смолян като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба. На следващо място настоящата касационна инстанция следва да съобрази на основание чл. 142, ал. 2 от АПК като факт, настъпил в хода на процеса, който има значение за делото а именно, че срещу решение №695 от 27.11.2025 г. на Общински съвет – Смолян е била подадена жалба от „Изохим Билд“ ЕООД. С решение №129 от 02.02.2026г., постановено по адм. дело №437/2025г. Административен съд – Смолян е отменил оспорения административен акт. Срещу така постановеното решение е била депзоирана касационна жалба пред ВАС. С решение №7014 от 23.06.2026г., постановено по адм. дело №4030/2026г. Върховният административен съд е оставил в сила обжалвания съдебен акт. Следователно в настоящия случай е налице и още едно основание за прекратяване на съдебното производството, а именно чл. 159, т. 6 АПК – по оспорването има влязло в сила съдебно решение. А съгласно чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Това следва от конститутивното действие на съдебното решение, с което оспореното решение на Общински съвет – Смолян е отменено. От това следва, че наличието на влязлото в сила решение е задължително не само за страните, но и за съда, в спора, с предмет отново решение №695 от 27.11.2025г. на Общински съвет – Смолян, взето с Протокол №27. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, тъй като административният съд законосъобразно е приел, че оспорващите нямат правен интерес от оспорване решението на ОбС – Смолян. А и както се посочи по-горе е установено, че има влязло в сила съдебно решение. Следователно са налице условията по чл. 159, т. 4 и т. 6 от АПК, поради което административният съд правилно е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1200 евро (хиляда и двеста евро). Затова М. Т. Т. и М. Г. П. следва да заплатят съразмерно за всяка по 600 евро на ответната страна – Община Смолян или общо сумата в размер на 1200 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение