Определение № 3606 от 07.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11574/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК вр. с чл.218, ал.3 вр. с чл.127, ал.13 от ЗУТ. Образувано е по частна жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез гл. юрк. С. И. Илова като процесуален представител, против определение от 03.10.2024 г. по адм. дело № 7576/2023 г. на Върховния административен съд, второ отделение, в частта, с която на осн. чл.218, ал.3 ЗУТ е определен предмета на делото по жалбата на С. С. Б. и Б. М. М. срещу заповед № РД-02-15-95/04.07.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението в оспорената му част като постановено в противоречие с материалния закон с искане за отмяната му. Твърди се, че предметът на оспорване следва да се ограничи само до поземлените имоти, собственост на жалбоподателите С. С. Б. и Б. М. М., които се считат за непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП. Сочи се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.127, ал.13 ЗУТ като е приел, че предмет на оспорване са устройствените зони, в които попадат горните имоти. Ответниците - С. С. Б. чрез пълномощника си адв. В. Александрова и Б. М. М., чрез пълномощника си адв. М. Кривачка, в писмени отговори изразяват становища за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол съгласно чл.218, ал.3 ЗУТ и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Производството по адм. дело № 7576/2023 г. по описа на ВАС е образувано по жалба на С. С. Б. и Б. М. М. против заповед № РД-02-15-95/04.07.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството с която е одобрен проект за общ устройствен план на община Шабла, фаза окончателен проект и Правила и нормативи за прилагането на ОУП, като оспорващите се легитимират за собственици на ПИ с идентификатори 83017.37.45, 39493.26.47 и 39493.25.86. С определението в обжалваната му част, по реда на чл. 218, ал. 3 ЗУТ, предметът на делото по оспорването на С. С. Б. и Б. М. М. на заповед № РД-02-15-95/04.07.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е определен както следва: зона за трайни насаждения, овощни градини и др. – „Сст 59“, земеделска територия в зона за земеделски нужди – „Ссб33“ и зона за защита по Директива 79/409 ЕИО относно опазване на дивите птици, в които попада ПИ с идентификатор 83017.37.45; зона за трайни насаждения, овощни градини и др. – „Сст 57“, зона за защита по Директива 79/409 ЕИО относно опазване на дивите птици, зона за земеделски нужди - „Ссб 49“, охранителна зона „Б“ по ЗУЧК и зона за специфична устройствена защита на природните обекти, в които попада ПИ с идентификатор 39493.26.47; зона „Ок1 13" - терени за рекреационни дейности по т. 6 от Приложение 1 – „Курортен комплекс в зелена среда“ – Зона „А“ по ЗУЧК и Зона „Б“ по ЗУЧК, както и защитена зона по Директива 79/409 ЕИО относно опазване на дивите птици, в които попада ПИ с идентификатор 39493.25.86. За да постанови определението в оспорената му част, тричленният състав на ВАС е приел, че от естеството на конкретния административен акт - общ устройствен план, който съгласно чл. 103, ал.2 ЗУТ и чл.105 ЗУТ определя общата структура на територията, преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, следва, че предмет на същия не са конкретни имоти, а териториите на община, на част от община, на населено място и на селищно образование с национално предназначение. Предвид горното, съобразявайки дефиницията за „територия“ или „устройствена зона“ по §5, т.8 от ДР ЗУТ и специалната норма на чл. 127, ал. 13 ЗУТ, очертаваща кръга на непосредствено засегнатите от предвижданията на общия устройствен план недвижими имоти, се приема, че допустимият съдебен контрол се ограничава до територията, в която се намират имотите, за които жалбоподателите С. С. Б. и Б. М. М. представят доказателства за собственост, а не до конкретните имоти. Сочи се, че правният интерес при оспорване на ОУП не може да се ограничи до границите на имотите на жалбоподателите, тъй като в случай на незаконосъобразност на обжалвания административния акт, на отмяна подлежи ОУП на територията, в която попадат процесните имоти. По горните мотиви и въз основа на заключенията на вещото лице по делото, с които се установява територията, в която попадат имотите на жалбоподателите, съдът е определил предмета на оспорване на осн. чл.218, ал.3 ЗУТ. С определението по делото, съдът е оставил без разглеждане жалбата на С. С. Б. и Б. М. М. против заповед № РД-02-15-95/04.07.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството в останалата й част, като е прекратил производството по делото в тази му част. Съдебният акт в посочената част е влязъл в сила. При правилно приложение на закона и в съответствие със събраните доказателства, тричленният състав на ВАС е определил предмета на делото, образувано по жалбата на С. С. Б. и Б. М. М., против заповед № РД-02-15-95/04.07.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е одобрен проект за общ устройствен план на община Шабла. От една страна, съдът е съобразил доказателствата, установяващи права на собственост на жалбоподателите С. С. Б. и Б. М. М. върху ПИ с идентификатори 83017.37.45, 39493.26.47 и 39493.25.86 по КККР на землището на община Шабла, както и специалната норма на чл. 127, ал. 13 ЗУТ, очертаваща кръга на непосредствено засегнатите от предвижданията на общия устройствен план недвижими имоти. От друга страна, преценката относно допустимия съдебен контрол на административния акт е извършена в съответствие с разпоредбите на закона, регламентиращи обхвата и предназначението на общите устройствени планове. Съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗУТ, общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, докато подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана /арг. чл. 103, ал. 3 от ЗУТ/. Предмет на общия устройствен план не са конкретни имоти, а териториите на община, на част от община, на населено място, на селищно образование с национално предназначение, предвид чл. 105 от ЗУТ, като с ОУП на община или на част от нея се определят общата структура на територията, предмет на плана и преобладаващото предназначение на съставните и структурни части, общият режим на устройството на всяка от териториите, разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината, териториите с публична държавна и общинска собственост и режимът на тяхното устройство - чл. 106, т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 107 от ЗУТ, с ОУП на град с неговото землище или селищно образование с национално значение, се определят общата структура на територията, предмет на плана: жилищни територии, производствено-складови територии, територии за паркове и градини и др., изрично посочени в чл. 107, т. 1 от ЗУТ. Следователно конкретните поземлени имоти, собственост на жалбоподателите, които по смисъла на чл. 127, ал. 13 от ЗУТ са непосредствено засегнати от предвижданията на общия устройствен план, не са негов предмет, защото не са негова структурна част. По определението на § 5, т. 8 от ДР на ЗУТ, "територия" или "устройствена зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение. От горното следва, че предмет на делото е оспорването на ОУП в частта за територията или зоната, в която попадат имотите на жалбоподателите, както правилно е приел съставът на ВАС, съобразно констатациите на вещото лице по СТЕ. Последното установява, че според окончателния проект за ОУП, процесните имоти попадат в зони за земеделски нужди, за защита по Директива 79/409 ЕИО относно опазване на дивите птици, охранителна зона „Б“ по ЗУЧК, зона за специфична устройствена защита на природните обекти, зона „Ок1 13" - терени за рекреационни дейности по т. 6 от Приложение 1 – „Курортен комплекс в зелена среда“ – Зона „А“ по ЗУЧК и Зона „Б“ по ЗУЧК. Неоснователни са доводите в частната жалба, че правният интерес от оспорване на ОУП следва да се ограничи до границите на имотите на жалбоподателите. Както основателно счита съставът на ВАС, защитата на техния интерес предполага отмяна на ОУП за територията, в която попадат собствените им имоти. Мотивите в оспорения съдебен акт в изложения смисъл са законосъобразни и правилни. Основателни са възраженията в частната жалба срещу включването в предмета на делото на зоната за трайни насаждения, овощни градини и др. – „Сст 59“ относно ПИ с идентификатор 83017.37.45 и на зоната за трайни насаждения, овощни градини и др. – „Сст 57“ относно ПИ с идентификатор 39493.26.47. От допълнителното заключение на вещото лице е видно, че с окончателният проект за ОПУ, одобрен с процесната заповед, ПИ с идентификатор 83017.37.45 в землището на гр. Шабла попада в земеделска територия в зона за земеделски нужди – „Ссб 33“, а ПИ с идентификатор 39493.26.47 в землището на [населено място], община Шабла, попада в земеделска територия в зона за земеделски нужди - „Ссб49“, а предвижданията на предварителния проект на ОУП за тези имоти за зона за трайни насаждения, овощни градини и др., съотв. „Сст59“ и „Сст57“, са отпаднали. Горното не е съобразено от състава на ВАС при определяне предмета на делото, в който неправилно са включени зоната за трайни насаждения, овощни градини и др. – „Сст 59“ и „Сст 57“ относно ПИ с идентификатори 83017.37.45 и 39493.26.47. Дължима е отмяна на определението в тази му част. В предмета на делото правилно са включени зона за земеделски нужди – „Ссб 33“ и зона за земеделски нужди – „Ссб 49“ относно посочените ПИ, каквито са предвижданията на одобрения ОУП. Останалите доводи в частната жалба за съответствието на ОУП с изискванията на ЗУЧК, ЗБР и екологичната оценка, са относими към съществото на спора по делото, респ. към законосъобразността на оспорената заповед. По тези съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ колегия,