Определение № 9012 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9212/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“ със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Мадамжиев срещу Определение № 23216 от 09.06.2026 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 6862/2026 г. С последното на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 и т. 4 АПК съдът е прекратил производството по делото. Релевира възражения за нищожност, недопустимост и неправилност. Твърди, че определението не отговаря на изискуемата форма, както и че е постановено в нарушение на чл. 87 АПК и на чл. 142б АПК. Сочи, че в процесното решение е допусната явна фактическа грешка, както и че противоречи на приетата Икономическа рамка на транспорта. Според частния жалбоподател обжалваното решение пряко засяга същинската дейност и целите на Сдружение „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“, поради което е налице правен интерес от оспорване. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Ответникът, Столичен общински съвет, чрез юрисконсулт Якуб, оспорва частната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Сдружение „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“ срещу Решение № 275/30.04.2026 година на Столичния общински съвет. С последното Столичният общински съвет дава съгласие за промяна на маршрутите на тролейбусни линии № № 3, 6, 7, 8, 11; за разкриване на нови тролейбусни линии № 10, 12, 13, 14, 15; за закриване на автобусна линия № 288 и за разкриване на нова № 71 (като до разкриване на новата линия ще бъде продължен маршрута на старата); както и за за промяна маршрута на автобусни линии № № 76, 204 и за преномериране на автобусни линии: № 9 - № 209, № 11 – 211, 604 – 206, № 75 – 175. За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че това решение е издадено в изпълнение на изискванията за осигуряване на обществен транспорт, същото не създава правила за поведение на правните субекти, а създава организация по изпълнение на възложеното на органа на местно самоуправление задоволяване на потребностите на населението от обществен транспорт. Посочил е, че в чл. 7 и 9 от Наредба № 2 от 15.03.2002 година за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси са регламентирани определени изисквания към маршрутите и маршрутните разписания на автобусните линии - за осигуряване на превоз между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план и за осигуряване на възможност за връзки между отделните видове транспорт. Обосновал е, че маршрутното разписание е въпрос на целесъобразност с оглед спецификата на населеното място и бюджета на органа, поради което не е налице годен за оспорване административен акт. На следващо място е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на решението, тъй като е неправителствена организация, която защитава правото на обществен превоз. Същото не е засегнато от акта, а засягането на субективното възприятие за качество и ефективност не обосновава наличие на правен интерес. Производството е прекратено на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. След анализ на фактите във връзка с приложимия норматив, съставът на ВАС приема, че обжалваното в настоящото производство определение е валидно и допустимо, а по същество правилно, при следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение № 275/30.04.2026 година на Столичния общински съвет. Съгласно текста на решението, със същото Столичният общински съвет дава съгласие за промяна на маршрутите на тролейбусни линии № № 3, 6, 7, 8, 11; за разкриване на нови тролейбусни линии № 10, 12, 13, 14, 15; за закриване на автобусна линия № 288 и за разкриване на нова линия № 71 (като до разкриване на новата линия ще бъде продължен маршрута на старата); както и за за промяна маршрута на автобусни линии № № 76, 204 и за преномериране на автобусни линии: № 9 - № 209, № 11 – 211, 604 – 206, № 75 – 175; въз основа на последваща заповед на кмета на Столична община. Решението на Столичен общински съвет е взето на основание чл. 21, ал.1, т. 25 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), според която разпоредба общинският съвет определя условията и реда за пътуване по маршрутите на обществения градски транспорт на територията на съответната община. Видно от текста на решението с него се дава съгласие, като изрично е посочено, че промените се извършват въз основа на последваща заповед на Кмета на Столична община. Т.е. решението е част от тази процедура и като процедурен акт, съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не подлежи на самостоятелно обжалване. В случая обжалваното решение не регламентира непосредствено поведението на правните субекти. С него се дава съгласие, като изрично е изписано, че промяната ще се извърши след заповед на кмета на общината. Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно-административно производство от категорията на абсолютните, за чието съществуване съдът следи служебно. Липсата й обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради което правилно образуваното съдебно производство е прекратено. С оглед на изложеното, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящото производство не се възлагат поради това, че не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение