Решение № 47 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4303/2013 г.

Решение № 47 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4303/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 669/2013 г. на Окръжен съд Пловдив на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за началото на деветмесечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ за уволнение на ръководен служител при два договора за управление на предприятието с двама управители, сключени последователно във времето на различни дати. С посоченото въззивно решение Пловдивският окръжен съд е счел за незаконосъобразно уволнението на ищеца по делото Д. С. от длъжността "заместник-директор" при [фирма], [населено място] поради неспазване на деветмесечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ. Съдът е посочил, че дружеството работодател се управлява от двама управители заедно, като с първият управител е сключен договор за управление на 1.10.2010 г., а с втория управител е сключен договор за управление на 4.07.2011 г. При уволнението на С. на 31.08.2011 г., деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ спрямо първия управител е бил изтекъл, той не е имал право да извърши уволнение на ищеца, а при липса на валидно волеизявление от страна на единия управител на дружеството, което задължително се представлява от двамата управители, не е налице формирана единна воля на дружеството. В производството по допускане на касационно обжалване по искане на [фирма] са представени актове на други съдилища - решение по гр. д. № 1820/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, определение по гр. д. № 1358/2012 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, с които е прието, че при всеки нов договор за управление започва да тече нов деветмесечен срок. На основание чл. 291, т. 1 ГПК, този състав на касационния съд счита за правилна практика, възприета от съдилищата, постановили посочените съдебни актове. Деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ е обвързан само от едно условие - сключване на договор за управление. Когато този факт е налице, срокът започва да тече от датата на сключване на договора. Без правно значение са предходни фактически обстоятелства, вкл. конкретното обстоятелство по делото, че преди това е сключен друг договор за управление с друг лице. Дори със същото лице да е сключен повторно нов договор за управление на предприятието, деветмесечният срок ще започне да тече от сключването на последния договор. Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е обезпечаване възможността на работодателя за ефективна стопанска дейност и успешно изпълнение на определена бизнес програма, които са свързани с динамиката на пазара. В съответствие с тази променливост на икономическите фактори, предприятието може да сключва поредица от договори за управление, като при всеки нов договор за управление е предвидена възможност в деветмесечен срок, съответният управител да определи ръководните служители, с които да осъществява управлението на предприятието. По съществото на касационната жалба: Пловдивският окръжен съд, с обжалваното въззивно решение, постановено на 4.04.2013 г. е отменил решението на Пловдивския районен съд по гр. д. № 18569/2011 г., с което са отхвърлени исковете на Д. С. по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, признал за незаконно и отменил уволнението му от 31.08.2011 г., възстановил го на заеманата преди уволнението длъжност "заместник-директор Т. на П." - [населено място] при [фирма], [населено място] и осъдил същото дружество да му заплати сумата 5921,88 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 1.09.2011 - 1.03.2012 г. С въззивното решение е осъдено [фирма] да заплати на Д. С. разноски по делото в размер на 250 лв. за производството пред въззивния съд, в размер на 435,80 лв. за производството пред първоинстанционния съд и да заплати в полза на Държавата за бюджета на съдебната власт общо сумата 595,31 лв. държавна такса. С касационната жалба вх. № 13028/8.05.2013 г. на [фирма], [населено място] се иска отмяна на решението в посочените части и присъждане на разноски. Жалбата е основателна. Въззивният съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ поради неспазване на деветмесечният срок за постановяване на уволнението от 31. 08. 2011 г. по чл. 328, ал. 2 КТ, като е приел, че този срок е започнал да тече от сключване на договор за управление с единия от управителите на дружеството на 1.10.2010 г. и не е взел предвид сключения по-късно договор за управление с друг управител на 4.07.2011 г. С оглед на приетото, че деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ започва да тече от последно сключеният договор за управление, изводите и решението на въззивния съд са неправилни и обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за уважаване исковете на С. и в частта, с която жалбоподателят е осъден да му заплати разноски по делото и да заплати държавна такса. С решение по същество следва да се отхвърлят исковете на С. по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ и той следва да бъде осъден да заплати на [фирма] разноски по делото за трите инстанции. С първоинстанционното решение по гр. д. № 19569/2011 г. на Пловдивския районен съд в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 906.30 лв., сумата не е била оспорена и следва да бъде зачетена. За въззивното производство по гр. д. № 669/2013 г. на Пловдивския окръжен съд на касационния жалбоподател - ответник по въззивната жалба се дължат 150 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Същата сума, на същото основание се дължи и за касационното производство по настоящото дело, както и сумата 60 лв. внесена за държавна такса по настоящото дело. Общо дължимата сума за разноски е 1266,30 лв. Върховният касационен съд,