Определение № 226 от 04.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 12/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв.Д.-Н., срещу разпореждане от 25.09.2012г. по гр.д.№474/2012г. на Софийски градски съд, в частта за издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдителното въззивно решение по делото. Ответникът по частната жалба Н. Й. М., чрез процесуалния си представител адв.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдителното въззивно решение е основано на разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК, съгласно която на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. Съгласно чл.282, ал.1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение, поради което основание за издаване на изпълнителен лист е невлязло в сила осъдително въззивно решение. Разпоредбата на чл.406, ал.1 ГПК сочи, че изпълнителен лист се издава след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В случая е налице осъдително решение на въззивния съд, невлязло в сила. Следователно е налице подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт на основание чл.404, ал.1, пр.2 ГПК. Налице редовно от външна страна изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение