Определение № 2704 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2527/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Й. К. Н., чрез адв. Цановска като процесуален представител, против определение № 2732 от 25.01.2025 г., постановено по адм. дело № 3361/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му. Ответникът - главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Ташева, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Й. К. Н. срещу заповед № САГ23-РА-18-69/29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ е наредено премахването на преместваем обект: „павилион за търговска дейност“, поставен в поземлен имот с идентификатор 68134.1930.234 по КККР на гр. София, УПИ Х-234, кв. 226, м. Павлово-Бъкстон, с посочен административен адрес. По делото е постановено решение № 23986 от 18.11.2024 г., с което оспорването е отхвърлена. Срещу съдебния акт от жалбоподателката е депозирана касационна жалба. За да остави същата с обжалваното определение без разглеждане като недопустима, съдът приема, че постановеното от него решение, предмет на касационно оспорване, е окончателно съгласно изричния текст на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ. Определението е правилно. По реда на чл. 213а, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдията - докладчик в първоинстанционното производство извършва контрол за редовност и допустимост на касационната жалба на основанията по чл. 212 – 215 АПК. Според чл. 215, т. 4 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ са окончателни. В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 56, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ и с нея е разпоредено премахването на преместваем обект. Ето защо, касационният контрол е недопустим и касационното производство не може да се развие с произнасяне по съществото на подадената касационна жалба. Посочването в диспозитива на постановеното по спора решение, че същото подлежи на обжалване, е без значение при липсата на субективно право за упражняването му. Противно на доводите на частния жалбоподател, указанието за внасяне на дължимата държавна такса не означава, че касационната жалба е приета от административния съд за допустима, тъй като е дадено във връзка с отстраняване на нередовности по нея съгласно чл. 213, т. 2 АПК. Това задължение изрично е възложено на съдията - докладчик съобразно чл. 213а, ал. 1 АПК, като проверката относно редовността на касационната жалба предхожда преценката за нейната допустимост. Неоснователно е и възражението, че не е в правомощието на първата инстанция да се произнася по допустимостта на касационната жалба. Съгласно чл. 213а, ал. 2 АПК, касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК. Следователно, законодателят предоставя на този съд правомощието да се произнесе при установяване на недопустимост на касационна жалба на някое от предвидените в посочената разпоредба основания. Предвид изложеното, като оставя същата без разглеждане в изпълнение на задължението си за упражняване на контрол за допустимост по реда на чл. 213а, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,