Определение № 94 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7407/2014 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 18.09.2014 г., конкретизирана с молба – допълнение от 17.10.2014 г. на Е. Н. Р. за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд – [населено място] по в. гр. д. № 221/2014 г., с което е потвърдено решение от 25.03.2014 г. по гр. д. № 1230/2013 г. на Районен съд – [населено място], с което е отхвърлен предявеният от молителката иск с правно основание чл. 50 ЗЗД срещу И. М. У. за заплащане сумата от 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от нея болки и страдания. Ответникът по молбата подава писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, с който смята същата за недопустима и неоснователна по същество. При осъществяване на правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав констатира следното: Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, който подлежи на проверка по реда на извънинстанционния контрол на чл. 303 и сл. ГПК. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 – во. от ГПК, а именно, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото и които не са могли да й бъдат известни при решаването му. От външна страна молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 във вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане. С оглед горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение счита, че молбата за отмяна е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд