Определение № 95 от 09.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1020/2023 г.

Постъпила е молба от адвокат Ц. Б., пълномощник на И. Б. Зарева, И. С. Х. и Ц. С. Г., с която молят за допълване на определението по чл. 288 ГПК, като двете касаторки бъдат осъдени да им заплатят направените от тях деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1500 лв., искане за което са направили с молба от 22.03.2023 г. с приложени към нея договор за правна помощ и списък на разноските. Ответниците по касация Й. И. Б. и М. И. М. оспорват молбата, тъй като съдът при произнасянето по чл. 288 ГПК е посочил, че няма доказателства за направени разноски пред ВКС, не е посочен претендирания размер. Направено е и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени молбата, намира следното: С определение 3582 от 17.11.2023 г., постановено по настоящото дело на осн. чл. 288 ГПК, съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1506 от 30.11.2022 г. по гр.д.№ 2061/2022 г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Й. И. Б. и М. И. М.. В мотивите на определението, съдът е отбелязал, че ответниците по касация претендират разноски за настоящото производство, но не доказват такива. Видно от материалите по делото, на 22.03.2023 г. е подадена от адв. Б. молба за присъждане на разноски с приложение договор за правна помощ от 13.03.2023 г. и списък по чл. 80 ГПК. / л.29-32 от делото на ВКС/ Молбата е с вх. № 3108 от 22.03.2023 г. резолирана от съдията-докладчик на 23.03.3032 г., т.е. подадена е много преди произнасянето на съда в закрито заседание по чл. 288 ГПК. Затова е неоснователно първите две възражения на ответниците по молбата за несвоевременно направено искане и представяне на доказателства за направени разноски пред касационна инстанция. С приложеният към молбата договор за правна помощ е уговорено възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1500 лв. П. отговор от молителките по чл. 248 ГПК е бланкетен, без подробно разглеждане на наведените основания за допускане до касация и касационни доводи. Съдът като съобрази това и нормата на чл. 9, ал.3 ГПК, намира, че възражението за прекомерност е основателно. Договореният и изплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. следва да се намали до минималния размер според чл. 9, ал.3 НМРАВ – 1200 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение