Решение № 9422 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 301/2019 г.

Решение № 9422 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 301/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Лясковец, чрез неговия председател, срещу Решение № 498 от 16.11.2018 г., постановено по адм. д. № 630/2018 г. по описа на Административен съд- Велико Търново, с което е отменена Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Лясковец. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи, че съдът не е обсъдил представените от него доказателства, както и, че не е съобразил приложимите по време редакции на цитираните разпоредби от ЗНА. Намира, че към момента на приемане на протестираната наредба липсва нормативно изискване за мотивирането й, а възможността на заинтересованите лица да изразят мнение по проекта за нормативен акт е част от общата съгласувателна процедура, която не обвързва органа в решението му. Поради това намира, че дори и да не се спазени някои от нормативните изисквания по приемането на наредбата, то това не би могло да се квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на релевирания протест. Ответникът по касационната жалба – Зам. Окръжен прокурор при ОП- Велико Търново не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АСВТ е инициирано по протест на прокурор при ОП- Велико Търново срещу Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Лясковец, приета с Решение № 521/12.02.2003 г. на Общински съвет – Лясковец по Протокол № 521/12.02.2003 г. За да достигне до извод за основателност на протеста, решаващият състав е съобразил следното: Административната преписка включва предложение от 06.02.2003 г. на Кмета на Община Лясковец за приемане на наредба, проект на наредба, протокол от 06.02.2003 г. на Комисията по "Общинско развитие, благоустройство и околна среда" и протокол от 06.02.2003 г. на Комисия "Образувание, култура, православна църква и вероизповедания". При тези доказателства първоинстанционният съд е преценил, че след като не са представени данни за публикуването на интернет страницата на Община Лясковец на предложението за приемане на наредба и проекта за наредба и за разгласяване на приетата наредба чрез пресата, то не е спазено изискването на чл. 26, ал. 2 ЗНА. Приел е още, че липсват мотиви в предложението за приемането на новия нормативен акт, като този пропуск възпрепятства възможността да се извърши проверка на съответствието на предложението с изискванията на ал. 2 на чл. 28 ЗНА. Изложил е аргументи, че правната тежест на мотивите, изготвени съобразно изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА, е определена от законодателя с разпоредбата на ал. 3 от същия текст. Съдържащата се в нея забрана за обсъждане на предложението от компетентния орган също е нарушена, тъй като предложението е обсъдено и по него е взето положително решение. Въз основа на горепосочените съображения, съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по изработване и приемане на предложението за приемане на наредбата, които налагат нейната отмяна. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правния статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за уреждане, съобразно нормативните актове от по-висока степен, на неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати /чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове /. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията на Република България или закон /чл. 2, ал. 1 от ЗНА/. Уредбата, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовите норми съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения. В случая, протестираната Наредба е приета на 12.02.2003 г., с оглед на което законосъобразността й следва да се преценява съобразно приложимите към момента на издаването й редакции на разпоредбите на ЗНА и Указ № 883 за прилагане на ЗНА / Указа/. Поради това основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд необосновано се е позовал на неприложими по време редакции на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА, в резултат на което не е формирал и никакви фактически изводи относно релевантните факти и обстоятелства, предвидени в хипотезиса на нормите на чл. 26 и чл. 28 ЗНА, в редакцията им - ДВ, бр. 27 от 1973 г., както и на разпоредбите на чл. 10, чл. 11 и чл. 13 от Указа във вр. с чл. 20 от същия. Решаващият състав се е задоволил само да изброи приложените в административната преписка предложения и протоколи, без да коментира тяхното съдържание, нито да анализира възможността съдържащите се в тях съображения да се ценят като мотиви към проекта за нормативен акт по смисъла на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ВС, ОСГК. Същевременно, съдът не е съобразил, че протестираната наредба е многократно изменяна и допълвана, последно с Решение № 377/29.03.2018 г. на Общински съвет по Протокол № 46, с оглед на което не е изложил никакви фактически и правни изводи досежно законосъобразността на измененията и допълненията й. При липсата на каквито й да е мотиви в тази връзка, не би могло да се презумира, че решаващият състав е приел, че след като първоначално приетата наредба е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, то и последващите изменения и допълнения също са унищожаеми. Като не е посочил кои релевантни за спора факти приема за установени и въз основа на тях какви правни заключения извежда, АСВТ е постановил решение при неизяснен спор от фактическа страна. Така констатираният порок на съдебния акт, наред със съдържащата се в чл. 220 АПК забрана препятства възможността касационната инстанция да се произнесе по съответствието на решението с материалния закон. Това налага неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за ново произнасяне от друг състав. При новото произнасяне, АСВТ следва да съобрази приложимите по време към момента на приемане на наредбата /2003 г. / редакции на чл. 26 и 28 ЗНА и чл. 10, 11 и 13 вр. с 20 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА, както и приложимите по време редакции на същите разпоредби при последващите изменения и допълнения на наредбата. В корелация с тях решаващият състав следва да формира конкретни фактически и правни изводи дали представените с административната преписка протоколи и предложение обосновават изводи за мотивиране на проекта за подзаконов нормативен акт и за обсъждането му. При условие, че съдът прецени, че при приемането на наредбата са допуснати нарушения на процесуалните правила, той следва да изложи конкретни мотиви защо счита тези нарушения за съществени и как те рефлектират върху законосъобразността на последващите изменения и допълнения на наредбата. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, Върховният административен съд, състав на Първо отделение