Определение № 369 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 184/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 651 от 07.12.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 475/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 260041 от 19.10.2023 г. по гр.д. № 41/2019 г. на ОС – Силистра за присъждане на разноски по 38, ал.1 ЗАдв.. Частният жалбоподател – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуалните си представители, поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси. Ответниците - С. С. Д., Е. Р. Р., С. Е. Р. и Е. Е. Р., чрез адв. И. А. – САК, са депозирали писмено становище, в което са изложени съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Съдебното исково производство е образувано по искова молба от КОНПИ против С. Д., Е. Р., С. Р. и Е. Р. по предявените искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ, вр. §5, ал.2 ЗПКОНПИ за отнемане от всеки от ответниците в полза на държавата на посоченото в исковата молба незаконно придобито имущество - недвижими имоти, л.а. и парични суми, общо на стойност 370 196, 57 лв. Ищецът е извършил частичен отказ от исковете, съгласно постановеното от него решение № 831/13.09.2023г., с протоколно определение от 19.09.2023г., постановено по гр.д.№41/19г. на ОС - Силистра, производството е прекратено по отношение на искове с обща цена според исковата молба 327 996, 57 лв., вкл. изцяло по отношение на претенциите против С. Р. и Е. Р., като съответно е продължило по отношение на иск против С. Д., по който се претендира отнемането на три недвижими имота/имащи обща пазарна стойност 42 300лв., съгласно изслушана по делото СТЕ/, и иск против Е. Р., по който се претендира отнемането на един лек автомобил. Преди постановяване на прекратителното определение, в о.с.з. на 19.09.2023г. ответниците, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител адв.И. А., са отправили искане за присъждане на разноски при условията на чл.38 Задв. за прекратеното производството по исковете, предявени против всеки от тях. По искането им съдът не се е произнесъл при частичното прекратяване на производството в о.с.з. на 19.09.2023г. и с молба от 26.09.2023г. процесуалният представител на ответниците е отправил искане да бъде допълнено прекратителното определение в частта му относно разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т. 2 ЗАдв. в минималните размери по Наредба №1/2004г. за прекратените части от производството по исковете против всеки от ответниците. С определение № 260041/19.10.2023 г. по гр.д. № 41/2019 г. по описа на ОС – Силистра КОНПИ е осъдена да заплати на адв. И. А. от САК сумата в размер на 10 480, 24 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 Задв. за извършено процесуално представителство на С. Д.; осъдена да заплати на адв. И. А. от САК сумата в размер на 13 435, 04 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 Задв. за извършено процесуално представителство на Е. Р.; осъдена да заплати на адв. И. А. от САК сумата в размер на 528 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 Задв. за извършено процесуално представителство на С. Р.. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че към отговора на исковата молба са представени три договора за правна защита и съдействие от 06.03.2019г./находящи се на листове 149-151 от т. I от гр.д.№41/2019г. по описана ОС - Силистра/, в които ответниците С. Д., Е. Р. и С. Р. са уговорили им бъде указана безплатна адвокатска помощ на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Съдът е приел, че разпоредбата чл.38,ал.2 ЗА е приложима и в хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определено с оглед прекратената част от производството. Съдът е приел, че в обжалваното определение възнагражденията са били определени в минимални размери по Наредба №1/2004г. на ВАдв. с оглед цената на исковете, по които производството е прекратено. Съгласно цитираните договори, оказваната от процесуалния представител на ответниците защита и съдействие е безплатна на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, т.е. при условията наматериално затруднени лица. Въззивният съд е приел за неоснователно релевираното от КОНПИ възражение, че ответниците не са материално затруднени. Прието е, че в тежест на оспорващата страна е да констатира този факт. Прието е, че притежаваните от ответниците вещи, съответно недвижими имоти и лек автомобил, са предмет на наложените по искане на ищеца обезпечителни мерки, а доказателства за получаваните през проверявания период суми чрез системи за парични разплащания продължават да се намират в патримониума на ответниците, не са ангажирани. По изложените съображения определението на първостепенния съд е потвърдено. В приложено към частната жалба на жалбоподателя КОНПИ изложение по чл.274, ал.3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК, се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни въпроси от значение за спора: необходимо ли е да бъдат събрани надлежни доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 вр. чл. 38, ал.1, т.2 Задв.; коя от страните в процеса носи доказателствената тежест да установи наличието или липсата на материална затрудненост на ответниа, която е основание за искането на процесуалния представител на ответника да му бъде заплатено възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 вр. ч. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.; длъжен ли е въззивният съд да обоснове своето решение, като обсъди всички факти и доказателства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на казуалната практика на ВКС обективирана в определение № 50616/16.11. 2022 г. по търг.д. № 2662/2021 г. на II – т.о., определение № 110/13.04.2022 г. по търг.д. № 2147/2020 г. на II - т.о. и определение № 163/13.06.2016 г. по гр.д. № 2266/2016 г. на I - г.о. Моли определението на въззивният съд и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъде отменено, като не бъдат присъждани разноски за възнаграждение на процесуалния представител на ответниците. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: необходимо ли е да бъдат събрани надлежни доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 вр. чл. 38, ал.1, т.2 Зад, на който съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС. Наложеният запор върху лек автомобил и възбрани върху недмижими имоти не представлява пречка за извършване на плащане, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗПКОНПИ въз основа на мотивирана молба на заинтересованото лице или по искане на Комисията, съдът може да разреши извършване на плащане, или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение в случаите на неотложна необходимост. Липсват данни ответниците по иска да са направили искане в тази насока. Има установена в ЗПКОНПИ възможност ( чл. 119, ал. 1 ), но няма данни същите да са предприели необходимите действия за това да се разреши да се извърши разпореждане със запорирания автомобил или възбранените недвижими имоти, които въпреки наложените запор и възбарни могат бъдат източник на доходи. Законът позволява същите да бъдат освободени от обезпечение при установена нужда от необходимите средства за заплащането на разноските и таксите в съдебното производство по специалния закон ( чл. 119 ЗПКОНПИ, който се прилага и за неприключилите производства по отменения ЗОПДИППД съгласно § 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ)– така например определение № 194/25.04.2018 г. по ч. гр. д. № 422/2018 г. ІV-то го, определение № 856/18.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6531/2014 г. ІV-то го.Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица, и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая ответниците, с оглед установеното по делото имуществено състояние, не могат да бъдат определени като материално затруднени лица ,след като не са се възползвали от от дадената му възможност след влизане в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки да поиска с мотивирана молба съдът да му разреши извършване на плащане на адв. възнаграждение на упълномощения от него адвокат. Ето защо и настоящият съдебен състав стича, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение на адв. И. А. – САК. Искането направено с молба от 26.09.2023г. от С. С. Д., Е. Р. Р., С. Е. Р. и Е. Е. Р. за присъждане адвокатско възнаграждение на адв. И. А. – САК при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения съдът: