Определение № 317 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5531/2014 г.

Производството е образувано по молба от 26.10.2015 г, подадена по делото от П. С. П. и Г. А. П. чрез процесуалния им представител адв. А. Г. за изменение на решение № 101 от 23.9.2015 г в частта относно разноските, с която молителите са осъдени да заплатят на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 4370 лв.В молбата се подържа, че нормата на чл.78 ал.8 ГПК създава привилигирован режим за определени субекти, които са защитавани от юрисконсулти, като ги поставя в по-благоприятно положение в сравнение с други лица-граждани и юридически лица, които нямат назначени юрисконсулти и се позволява на тези привилигировани лица да претендират разноски, които не са направили в съдебните производства.Подържа се, че юрисконсултът е служител по трудов договор при съответната страна и за изпълнение на трудова функция му се дължи трудово възнаграждение, което няма връзка със стойността на предмета на делото.Работодателят не заплаща на юрисконсулта възнаграждение като на адвокат и присъждането в съдебното производство на разходи, които не са направени и не могат да бъдат направени влиза в противоречие с принципа за присъждане единствено на направени и доказани разходи и води до неоснователно обогатяване на страната, която е защитавана от юрисконсулт. Ответникът по молбата не е взел становище по същата. С определение № 52 от 15.2.2016 г, постановено по делото, ВКС, Четвърто ГО е спрял на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК производството относно направеното искане за изменение по реда на чл.248 ал.1 от ГПК на решението в частта за разноските, присъдени на основание чл.78 ал.8 ГПК и представляващи юрисконсултско възнаграждение до приключване на производството по конституционно дело № 3/2016 г. На 29.9.2016 г К. съд е постановил решение по конституционно дело № 3/2016 г, с което е отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.78 ал.8 ГПК и на чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК.Отпаднала е пречката представляваща основание за спиране произнасянето по молбата на страната, поради което производството по същата следва да бъде възобновено. С посоченото решение на Конституционния съд е прието, че оспорената разпоредба на чл.78 ал.8 ГПК не е противоконституционна.Характерът на правоотношението между юридическото лице и едноличния търговец и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски.Достатъчно е такова правоотношение да съществува валидно.След като отговорността за разноските по своята същност съставлява облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон, прилагайки чл.78 ал.8 ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на страната-юридическото лице или едноличен търговец.Присъждането на направените по делото разноски цели да възмезди страната, в чиито интерес е решено делото, т.е тя да си възстанови понесените разходи за производството.Правораздаването е публична услуга и след като юрисконсултът и адвокатът са равнопоставени в съдебното производство, осъществяват идентични процесуални действия, предвид качеството им на защитници на интересите на страните, които са ги ангажирали, законодателната преценка за използване на същия подход и при разпределение на разноските за правна защита в производството е конституционосъобразна. Подадената молба от 26.10.15 г, съдържаща искане за изменение на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение в частта за разноските по наведените в нея доводи за противоконституционност на нормата на чл.78 ал.8 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.