Определение № 50003 от 22.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1589/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца „Голд Корпорейшън“ ЕООД срещу определение на Варненски апелативен съд. Ответниците „Алекс-5“ ЕООД и „Марал 5“ ЕООД оспорват жалбата. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че макар и разгледаният иск по чл. 135 ЗЗД, приет първоначално за основателен, да е отхвърлен поради новонастъпили в хода на производството факти (извършено погасяване чрез плащане на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор по чл. 135, ал. 1 ЗЗД), отговорността за разноските следва да се понесе от ищеца, доколкото същият, независимо от установеното погасяване на вземането с последица настъпила в хода на производството неоснователност на иска, е продължил да поддържа последния. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, обосновани с доводите, че отговорността за разноските следва да бъде понесена от ответниците, доколкото с поведението си същите са дали повод за завеждане на делото, а неоснователността на иска е обусловена единствено от извършеното в хода на процеса плащане. Определението е правилно. Според общото правило по чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски само при уважен иск. По изключение ищецът може да претендира разноски и в хипотезата на прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска от негова страна, мотивирани от настъпили след завеждане на делото факти, зависещи от ответника и погасяващи спорното право, например плащане в хода на производството, какъвто е и настоящият случай (ч. гр. д. № 3464/2023 г. на ВКС, II г. о.). Обжалваното определение е в съответствие с установената последователна практика на ВКС в този смисъл, поради което следва да бъде потвърдено. С тези мотиви съдът