Определение № 7884 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4934/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Беста Мед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Трявна, чрез адв. И. Бойчев против Определение №503 от 09.04.2024г., постановено по адм. дело № 123/2024г. по описа на Административен съд Габрово. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Излага се твърдение, за допустимост на обжалването на мълчалив отказ на горестоящ административен орган, доколкото в АПК липсва изрична забрана за това. Предвид непроизнасянето от страна на административния орган в срок по подадената пред него жалба по административен ред, се претендира наличието на формиран от горестоящия административен орган на мълчалив отказ, носещ белезите на индивидуален административен акт.. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От доказателствата по делото, се установява, че с жалба вх. № 111-119 от 09.01.2024г. „Беста Мед“ ЕООД е оспорило пред Комисията по прозрачност към Министерски съвет, Решение № НСР-33280 от 28.12.2023г. на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Жалбата е подадена чрез административния орган чието решение се оспорва и е препратена на горестоящия колективен административен орган с Писмо рег. № 111-882 от 23.01.2024г. До подаване на процесната жалба пред Административен съд Габрово на 18.03.2024г. не е налице произнасяне с изричен акт на сезирания горестоящ административен орган. При тези обстоятелства частният касационен жалбоподател претендира да е бил формиран мълчалив отказ на Комисията по прозрачност към Министерски съвет да се произнесе срещу Решение № НСР-33280 от 28.12.2023г. на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. С Определение №503 от 09.04.2024г., постановено по адм. дело № 123/2024г., Административен съд Габрово, оставя без разглеждане депозираната от дружеството жалба срещу Мълчалив отказ на Комисията по прозрачност при Министерски съвет да се произнесе по жалба срещу Решение № НРС-33280/28.12.2023г. на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и прекратява образуваното пред този съд производство. Съдът е приел, че производството е недопустимо поради липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на оспорване, а именно подлежащ на оспорване ИАА /аргумент от чл. 159, т. 1/. Административен съд Габрово е приел, че дружеството-жалбоподател е разполагало с право да оспори по съдебен ред първоначалния административен акт - Решение № НСР-33280 от 28.12.2023 година на НСЦРЛП, но вместо това, жалбата е била насочена срещу мълчалив отказ на КП, какъвто не е формиран, поради което е приел процесната жалба за насочена против неподлежащ на оспорване акт и съответно за процесуално недопустима. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. При посочените обстоятелства правилно съдът е приел, че липсва годен за обжалване мълчалив отказ. В случая не е формиран отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който може да се оспорва в срока по чл. 149, ал. 2 или ал. 3 от АПК и да бъде годен за съдебен контрол по критериите на чл. 146 от АПК. В действителност АПК не предвижда възможност за обжалване на мълчалив отказ на горестоящ административен орган да се произнесе по жалба срещу издаден административен акт от долустоящ административен орган. Разпоредбата на чл. 97, ал. 5 от АПК, императивно разписва правото на засегнатото от издадения административен акт лице, да оспори същия чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1. Ето защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като горестоящият административен орган не се е произнесъл по жалбата против първоначалния административен акт в съответния срок, за жалбоподателя се е породило право да подаде жалба именно против първоначалния акт, тъй като същият подлежи на съдебен контрол. Мълчалив отказ е налице само в случаите на чл. 58 АПК - при непроизнасянето в срок по искане за издаване на индивидуален административен акт, но не и в хипотезата на чл. 97 от АПК, в която горестоящ административен орган е сезиран с жалба срещу такъв акт и преценява неговата законосъобразност и целесъобразност, в които случаи непроизнасянето на органа няма характера на индивидуален административен акт по презумпцията на чл. 58 от АПК. Предвид изложеното като правилно, оспореното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,