Решение № 4295 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 835/2026 г.

Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи /МОС-МВР/, чрез процесуален представител, срещу решение № 39132/24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8601/2025 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отменен негов отказ по заявление рег. № 0-712/21.07.2025 г., подадено от Б. Е. Х. за ползване на платен годишен отпуск. Касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба – Б. Е. Х., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, в писмено становище и съдебно заседание, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Живков. Върховната касационна прокуратура не взема участие в производството. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на посочени правни и фактически основания за издаването му, респективно при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за постановения отказ. С оглед посочените съображения, АССГ е отменил административния акт, като постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът за недопустимост на оспореното решение, вследствие на отпаднал правен интерес, поради прекратяване на служебното правоотношение на служителя, тъй като в конкретния случай няма данни заповедта, с която това е направено да е породила правно действие, предвид обжалването й. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, но е немотивиран, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа фактически основания за издаването му, като в конкретния случай такива безспорно липсват. Правилно административният съд е отбелязал, че мотивите на акта, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. В настоящата хипотеза конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. В допълнение на горното следва да се отбележи, че коментираните от административният съд мотиви на административният орган, изложени едва при изпращане на съпроводителното писмо, с което жалбата срещу отказа се изпраща в съда, безспорно не санират липсата на мотивираност на акта. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на акта, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На адв. Живков, оказал безплатна адвокатска помощ на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 512 евро - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което не се явява прекомерно и същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с нормативно предвидения размер за такъв тип дела. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение