Определение № 4326 от 05.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4421/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. Т. срещу определение на Върховен касационен съд /ВКС/, III г.о., № 279 от 26.07.2022 г. по гр.д. № 2209/ 2022 г., с което е оставена без разглеждане молбата на А. К. Т. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 60274 от 09.12.2021 г. по гр.д. № 811/ 2021 г. на ВКС, III г.о. Частната жалбоподателка счита за неправилен извода на другия състав, че не е изложила надлежни твърдения за наличие на необходимо другарство между нея и страните по делото, по което е постановено решение № 60274 от 09.12.2021 г. по гр.д. № 811/ 2021 г. на ВКС, III г.о. С това решение бил развален договор за продажба на недвижими имоти, сключен между А. А. П. и Г. И. П. от една страна, като продавачи, и Р. П. Д. и А. А. П. от друга, като купувачи. Същите имоти били предмет на споразумение между купувачите, които в хода на бракоразводен процес между тях постигнали съгласие урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ * - ****, находящ се в [населено място], [община], област П. [улица], с площ от 740 кв. м., заедно с построената в имота до степен „груб строеж" еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 194 кв.м., да остане в дял на Р. Д.. По иск на молителката, предявен преди образуване на производството за разваляне на договора, с влязло в сила решение № 120/ 22.03.2019 г. по гр.д.№ 586/ 2018 г. на Плевенския окръжен съд било обявено на основание чл.135 ал.1 ЗЗД за недействително по отношение на нея сключеното между А. А. П. и Р. П. Д. споразумение, одобрено с решение на Плевенски районен съд от 12.12.2017 г. по гр.д.№ 7983/ 2017 г. в частта му за собствената на длъжника А. А. П. 1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ * - ***, находящ се в [населено място], [община], област П., [улица], с площ от 740 кв. м., заедно с построената в имота до степен „груб строеж" еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 194 кв. м. Това създавало такава връзка между А. А. П. и А. К. Т., която обуславяла правото й да участва като страна в производството по иска за разваляне на договора, с който първият придобил имота. Това щяло да й осигури възможност да излага конкретни възражения и да препятства възможно симулативно провеждане на процеса, предвид обстоятелството, че А. А. П. бил син на продавачите. Затова моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата за отмяна на влязло в сила решение да бъде разгледана по същество. Ответните страни А. А. П. и Г. И. П. оспорват частната жалба. Според тях молителката няма право на участие в производството по иска за разваляне на договора за продажба, тъй като тя не била страна по сделката. Нямала и интерес от такова участие, тъй като по нейно искане за обезпечение на вземането й била вписана възбрана върху имота преди вписване на исковата молба, с която се претендирало развалянето. Възбраната следвала вещта и молителката можела да се удовлетвори от нея. Ответната по частната жалба страна А. А. П. я оспорва като поддържа, че изводите в обжалваното определение са правилни. Ответната страна Р. П. Д. счита частната жалба за основателна. Според нея решението, чиято отмяна се иска, е недопустимо, тъй като въззивният съдебен акт не подлежал на касационно обжалване. За основателни счита и доводите в частната жалба, че участието на молителката би предотвратило симулативно поведение на страните по делото, образувано по иска за разваляне. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Другият състав е установил, че с решение № 60274/ 09.12.2021 г. по гр.д. № 811/ 2021 г. на ВКС, III г.о. било отменено решение № 260081 от 13.10.2020 г. по в.гр.д.№ 530/ 2020 г. на Плевенския окръжен съд, след което бил развален на основание чл.87 ал.3 ЗЗД договорът, съдържащ се в нотариален акт № 54, том II, рег. № 863, дело № 43 от 2017 г. на нотариус с рег. № *** на НК, с който А. А. П. и Г. И. П. продали на Р. П. Д. и А. А. П. недвижими имоти - урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ * -***, находящ се в [населено място], [община], област П., [улица], с площ от 740 кв. м., заедно с построената в имота до степен „груб строеж" еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 194 кв. м. и урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ * - ***, находящ се в [населено място]. [община], област П., с площ от 540 кв. м., в квартал 82 по плана на селото. Между А. А. П. и Р. П. Д. било постигнато споразумение по чл.51 СК от 12.12.2017 г. относно имуществените им отношения при прекратяване на брака им с развод, одобрено от Плевенски районен съд с решение от 12.12.2017 г. по гр.д. № 7983/ 2017 г., с което урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ * - ***, находящ се в [населено място], [община], област П., [улица], с площ от 740 кв. м., заедно с построената в имота до степен „груб строеж" еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 194 кв.м. бил поставен в дял на Р. П. Д.. С влязло в сила на 18.04.2019 г. решение № 120/ 22.03.2019 г. по гр.д. № 586/ 2018 г. на Плевенския окръжен съд в тази част споразумението било обявено на основание чл.135 ал.1 ЗЗД за недействително по отношение на А. К. Т. за собствената на длъжника А. А. П. 1/2 идеална част. При тези констатации другият състав извел, че молбата е недопустима. Посочил, че според Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, т.10, за да е редовна и процесуално допустима молба за отмяна на влязло в сила решение по чл.304 ГПК, в нея трябвало да са изложени твърдения за факти, които според молителя обуславят качеството му на необходим другар. В конкретния случай молителката обосновавала доводите си за необходимо другарство с твърдения за уважен предявен от нея иск по чл.135 ЗЗД срещу А. А. П. и Р. П. Д. относно имотите, които били предмет и на решението, чиято отмяна се иска. Тези доводи били неотносими към хипотезата на чл.216 ал.2 ГПК, която предвиждала неразделност и общност в спорното правоотношение, налагащи еднакво решение спрямо всички другари. Молителката не излагала твърдения за общност и затова молбата й не подлежала на разглеждане по същество. Няма основание за отмяна на така постановеното определение. Тълкувателното решение, на което се е позовал другият състав, е задължително за всички, включително за съставите на ВКС, които разглеждат конкретни спорове, изискващи прилагане на тълкувания закон. Молителката обосновава искането си с доводи, че е била необходим другар на страните по иска за разваляне на договор за продажба на недвижими имоти, но не сочи защо счита, че продажбеното правоотношение е общо и неразделно не само за страните по договора, но и за нея. Обстоятелството, че е кредитор на един от купувачите с уважен срещу него иск по чл.135 ЗЗД, не я прави негов необходим другар по дела за защита на неговите права. Неоснователно е твърдението й за наличие на установена практика в този смисъл /решение на ВКС, IV г.о. по гр.д.№ 3830/ 2020 г./. Въпросното решение и цитираните в него касаят хипотеза на предявен от трето лице отрицателен установителен иск срещу страни по едно правоотношение за установяване несъществуването му - изцяло или отчасти. В тази хипотеза страните по правоотношението са необходими другари, но това е различно от случая, в който искът е предявен не от трето лице, а от някоя от страните по правоотношението. В тази хипотеза трети лица могат да са необходими другари само при условията на чл.216 ал.2 ГПК. Такива обстоятелства молителката не твърди, затова правилно молбата й е счетена за недопустима от другия състав. С оглед изхода от спора процесуалният представител на А. А. П. и Г. И. П., оказал им безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА, има право на възнаграждение в размерите по чл.11 НМРАВ - общо 400 лв. По изложените съображения състав на Върховният касационен съд, IV-то г.о.