Определение № 363 от 01.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 411/2018 г.

Предявен е иск от Н. А. К., [населено място], за прогласяване на нищожност на арбитражно решение от 09.08.2016г. по в.арб.д. № 192/2015г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата. Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за финансов лицинг № Н0417 от 08.06.2011г., по силата на който й е бил предоставен за ползване за срок от 36 месеца л.а. «Ауди А4 1.8Т» с ДК [рег.номер на МПС]. Твърди, че е изпълнила изцяло задълженията си по договора и е отправила до ответника като лизингодател покана за прехвърлане на собствеността на автомобила, на която не получила отговор. Твърди, че впоследствие е узнала за образуваното арбитражно дело по искова молба на ответника с искане за предаване на владението на автомобила и заплащане на сумата 14 002,49 лева като обезщетение за пропуснати ползи, респ. размер на неоснователно обогатяване в резултат от използване на автомобила от нея. Твърди, че е упълномощила адв. А. Д. да я представлява пред арбитражния съд, като й е предала всички оригинални документи, но поради липсата на известие от страна на адвоката и отказ да разговаря с нея потърсила друг адвокат, който да направи справка по арбитражното дело. Поддържа, че след получаване на копие от документите по делото на 16.11.2017г. е узнала за постановеното решение, с което предявеният против нея иск е уважен, като е установила, че решението е получено единствено от адв. А. Д.. Сочи, че по случая е подала жалба до Председателя на В. адвокатска колегия. Поради това счита, че срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА е започнал да тече за нея от получаването на решението на 16.11.2017г.. Твърди, че тя като страна по спора според легалната дефиниция на §14, т.1 ДР на ЗЗП има качеството на потребител, поради което постановеното от арбитражния съд решение по потребителски спор покрива критериите на чл.47, ал.2 ЗМТА и е нищожно. Ответникът „АУТОТЕХНИКА“ ООД оспорва исковата молба. Поддържа, че исковата молба е предявена след изтичане на установения в чл.48 ГПК преклузивен срок, който е започнал да тече на 17.10.2016г., когато на ищцата е връчено арбитражното решение чрез нейния процесуален представител в арбитражното производство. Счита, че съгласно чл.39 и чл.45 ГПК това връчване е редовно, като е правно ирелевантно наведеното в исковата молба твърдение, че процесуалният представител по арбитражното дело не е уведомил ищцата за полученото арбитражно решение. Сочи, че дори и с поведението си адвокатът да е увредил доверителя си, това не опорочава окончателния съдебен акт и не води до основания за преразглеждане на делото, а създава предпоставки за ангажиране на отговорността на адвоката за вреди по чл.51 ЗАдв. Твърди още, че се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение и още на 21.03.2017г. е образувал изпълнително дело № 20178920400045 по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № 892, по което са правени многократно опити за връчване на покана за доброволно изпълнение, в това число е удостоверено и провеждането на телефонен разговор с ищцата, като с разпореждане от 14.06.2017г. съдебният изпълнител е удостоверил връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника по реда на чл.47 ГПК. Поради това моли предявеният иск да бъде оставен без разглеждане. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и възраженията на страните, приема следното: Производството по в.арб.д. № 192/2015г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата е образувано по искова молба на „Аутотехника“ ООД, с която са предявени против Н. А. К. осъдителни искове за предаване на владението върху л.а. «Ауди А4 1.8Т» с ДК [рег.номер на МПС] и за осъждането й да заплати сумата 14 002,49 лева, представляваща неустойка за забава за връщане на автомобила за периода от 30.04.2014г. до 25.06.2015г. В арбитражното производство е представено пълномощно, с което ответницата Н. К. е упълномощила адв. А. В. Д. да я представлява пред арбитражния съд, като от нейно име изисква и получава всякаква документация, свързана с делото, подава молби и искания, възражения и жалби, получава всички необходими документи, съпътстващи делото. Упълномощената адв. Д. е представлявала ответницата, като е участвала в проведените съдебни заседания, подавала е молби, представяла е доказателства и на 17.10.2016г. е получила копие на постановеното арбитражно решение, което е удостоверила с подписа си на известие за доставяне. Настоящият състав, като съобрази изложените обстоятелства, намира, че исковата молба е подадена извън срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което е недопустима. Ищцата е била уведомена за арбитражното решение чрез упълномощения от нея процесуален представител, който е получил копие на решението. Изложените в исковата молба твърдения, че адв. Д., която е била упълномощена да я представлява по арбитражното дело, не я е уведомявала за развитието му и е отказала да разговаря с нея, са неотносими към преценката за редовност на извършените от процесуалния представител процесуални действия, в това число получаването на копие на постановеното арбитражно решение, доколкото не се твърди даденото му пълномощно да е било оттеглено. Осъщественото на 17.10.2016г. връчване на арбитражното решение на пълномощника на страната е редовно съгласно чл.39, ал.1 ГПК, поради което от този момент е започнал да тече предвиденият в чл.48, ал.1 ЗМТА тримесечен срок. Към момента на завеждане на исковата молба по чл.47 ЗМТА този срок е изтекъл, поради което предявеният иск е недопустим. При липса на подадена в срок искова молба по чл.47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47 ЗМТА. По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,