Определение № 3302 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2137/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в Затвора- [населено място], против определение № 264/02.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1197/2025 г. по описа на Административен съд – София-област /АССО/ в частта, с която му е отказано предоставяне на правна помощ по същото дело. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебното определение, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по съществото на искането му, като му бъде предоставена исканата от него правна помощ във вид на процесуално представителство по адм.д. №1197/2025г. по описа на АССО. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в определения за това срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АССО е образувано, след като с Определение № 4802 от 23.10.2025г., постановено по гр.д. № 3878/2025г. по описа на смесен петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС за компетентен да разгледа правния спор, предявен с искова молба/ наименована „частна жалба“/ с вх. № 14905 от 08.10.2024г., подадена от Г. В. К. срещу Административен съд –София град с искане за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 евро за неимуществени вреди, търпени в периода от 14.08.2024г. – 27.09.2024г. от разпореждане № 17310/19.09.2024г. по д.№ 11406/2023г./АССГ, е Административен съд – София област. Още с исковата си молба К. е поискал освобождаване от държавна такса за съдебното производство и предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство по делото. Със свое Определение №1953/04.11.2025г. по делото АССО е освободил К. от заплащане на държавна такса, но е отказал да му предостави исканата правна помощ. След отмяна на цитираното по-горе определение в частта му, с която е отказано предоставяне на правна помощ / Определение № 654/21.01.2026г. по адм.д. № 11968/2025г. по описа на ВАС/ е постановено обжалваното в настоящото съдебно производство Определение № 264/02.02.2026г. по адм.д. № 1197/2025г., с което отново на Г. В. К. е отказано предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство по делото. За да стигне до този правен резултат, АССО, след подробен анализ на разпоредбите на чл.21, чл.23 и чл.24 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и предвидените в тях предпоставки за предоставяне на правна помощ, съответно хипотези, в които поисканата помощ може да бъде отказана, е заключил, че, макар Г. К. да не разполага с финансови средства да плати за адвокатска защита по делото, доколкото тази защита не е задължителна и предвид характера на делото, вида на търсената защита и засиленото служебно начало в административния процес, при което съдът дължи указания и напътване на страните, предоставянето на исканата правна помощ следва да бъде отказано. Съдът е стигнал до извода, че заведеното от К. дело не се отличава с фактическа и правна сложност, а отделно от гореизложеното предоставянето на исканата от него правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която предоставянето на такава помощ би донесла за него по смисъла на чл.24, ал.1,т.1 от ЗПП. Така постановеното определение е правилно. Системата за правна помощ обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това - чл. 23, ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП), както и случаите, когато предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПП е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. Съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, ал.1, т. 1 от ЗПП, съгласно които правна помощ по чл. 21, т. 1 от ЗПП не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Делото е с минимална фактическа и правна сложност и е поредно от този вид, което ищецът е инициирал. За съда са налице задължения по АПК да осигури служебно съдействие на ищеца за правилно разрешаване на спора - чл.170, ал.3 АПК и чл.171, ал.5 АПК вр. чл. 7 и чл.9 АПК. При тези обстоятелства, процесуалните права на ищеца са гарантирани, съответно – правилни са решаващите изводи на административни съд за това, че предоставянето на правна помощ във вид на процесуално представителство по делото не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващия за платен от държавата адвокат. Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение