Определение № 86 от 29.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2010 г.

Производство по молба на касатора М. З. Г. от [населено място] с правно основание чл. 251 от ГПК, за тълкуване на постановеното по делото решение №160 от 03.08.2011г по гр.д. №1065/2010 на ВКС ІІІ г.о в частта му за присъдените окончателно в нейна тежест разноски за всички инстанции, след компенсация ,в размер на 341 лева. Поставени са няколко въпроса: участват ли в сметката разноските на насрещната страна пред ВКС ,следват ли се те на ответника при положение ,че не е бил представляван от адвокат в открито съдебно заседание, който да поиска присъждане на разноски в това именно заседание, не следва ли да се извърши компенсация между осъдителния диспозитив по присъденото вземане и разноските и пр. Молбата е процесуално допустима, редът за нейното разглеждане не предпоставя призоваване на страните в открито съдебно заседание. Молбата е неоснователна. Диспозитивът на постановеното решение №160 от 03.08.2011г по гр.д. №1065/2010 на ВКС ІІІ г.о е ясен по отношение на присъдените разноски. Тъй като е постановено решение по същество на спора, в съобразителната част на решението е посочено основанието за определяне на разноските по компенсация и установения им размер. Отговор на въпросите, които защитата поставя в настоящата молба, дават разпоредбите на чл. 77,чл. 78 ал.1 чл. 87 ал.3 и чл. 81 от ГПК,които решаващият съд е приложил. Редът на чл. 251 от ГПК е приложим относно съдебните актове, а не за да се тълкуват приложените от съда правни норми ,в отговор на изложени от защитата въпроси, коментари и собствени правни знания. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.