Решение № 8151 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2411/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 14 от 08.01.2026 г. по адм. дело № 324/2025 г. на Административен съд – Търговище. В касационната жалба са развити доводи за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение АС – Търговище е отменил Уведомително писмо с изх. № 01-6500/2674 от 04.06.2025 г. по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" от интервенция "Биологично пчеларство" от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. за кампания 2023 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА, с което на Д. А. С. е отказано финансово подпомагане за кампания 2023 по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" от интервенция "Биологично пчеларство" на основание чл. 81, ал. 1 и чл. 82, т. 10 от Наредба № 9 от 26.06.2023, г. по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН: 25/200723/29273 и приложение за кандидати по биологични интервенции 2023. Съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по същество, при съобразяване с указанията на съда, дадени в решението. Съдът е установил от фактическа страна, че с Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/360 от 31.05.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ Д. С. е одобрен за участие по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" от интервенция "Биологично пчеларство" от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г., за кампания 2023 по подаденото от него заявление за подпомагане УИН: 25/200723/29273 от 14.07.2023 г., за всички 160 броя пчелни семейства по заявлението. Съгласно договор от 01.12.2022 г. и анекс към договор от 01.12.2022 г. с код № BG62623, сключен между Д. С. като оператор и контролиращото лице Институт за контрол на биологични продукти "Биохеллас" АД-Гърция, от 01.12.2022 г. пчелините са под контрол от контролиращото лице, съгласно чл. 38 и чл. 39 от Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета. Срокът на договора е до 20.10.2035 година. По делото е представен сертификат с вх. № 02-250-6500/2946 от 30.10.2023 г., който е издаден на 10.04.2023 г. за "производство през преходния период” и е със срок на валидност от 10.04.2023 г до 04.04.2024 година. Приложен е сертификат № BG-BIO-10. 100-0001343.2024.003 с дата на издаване 03.11.2023 г. по чл. 35, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 с период на валидност от 03.11.2023 г. до 03.11.2024 г. и е за "производство през преходния период“. Със сертификат № BG-BIO-10. 100-0001343.2024.001 с дата на издаване 17.07.2024 г по чл. 35, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2018/848, с период на валидност от 17.07.2024 г. до 17.07.2025 г., от 17.07.2024 г. за Д. С. е сертифицирано биологично производство на естествен мед 3000 kg. Сертификат № BG-BIO-10. 100-0001343.2024.001 с дата 17.07.2024 г. е издаден след извършена проверка на 08.06.2024 г. от контролиращото лице. При проверката е съставен протокол от проверка на пчеларство, по Регламент 2018/848, с код на оператора BG-62623 от Институт "Биохеллас". Видно от протокола при инспекцията по отношение на пчеларството на Д. С. не са установени несъответствия. ДФ „Земеделие“ е представил справка като приложение към писмо № 10-575/28.08.2024 г., според която към дата на извършване на последната проверка - 08.06.2024 г. за Д. С. са налице данни, че за лицето има издаден сертификат по чл. 35, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 с период на валидност от 17.07.2024 г. до 17.07.2025 г. Представил е също справка, че към 26.08.2024 г. няма променени обстоятелства в Електронния регистър за оператора Д. С. относно период на валидност, стасус на продукцията в последно издадения сертификат и дата на последна инспекция. В обжалваното пред административния съд уведомително писмо като фактически основания за издаването на отказа органът е посочил, че след извършване на административни проверки по подаденото от Д. С. заявление за подпомагане по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" от интервенция "Биологично пчеларство" за кампания 2023, е установено, че не е получили сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848, удостоверяващ биологичния статус на стопанството към 31 май на годината, следваща годината на кандидатстване. Поради това Разплащателната агенция е приела, че не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 26.06.2023 г. по поетия едногодишен ангажимент за извършване биологични дейности по операция „Плащания за преминаване към биологично пчеларство“, т. к. няма валиден сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848, удостоверяващ биологичния статус на стопанството и е отказала подпомагане на основание чл. 82, т. 10 от Наредба № 9 от 26.06.2023 година. При тези фактически установявания първоинстанционният съд правилно е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания за постановения отказ и са спазени административнопроизводствените правила. При преценка на материалната законосъобразност на акт съдът е обсъдил подробно приложимите разпоредби на Регламент (ЕС)2018/848 и Наредба № 9 от 26.03.2023 г. и в контекста на фактическите установявания е приел от правна страна, че в Регламент (ЕС) 2018/848, в Глава пета озаглавена "Сертификация", където систематично са поставени чл. 34 и чл. 35, не се съдържа норма, която да регламентира датата - 31 май на година, следваща годината на кандидатстване, като крайна дата, в която заявителят да е задължен да бъде валидно сертифициран, като преминал за съответния минимален период за преход от конвенционално към биологично производство. В тази връзка съдът е приел, че разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 82, т. 10 от Наредбата, създават ограничение в противоречие на нормите и в несъответствие с целите на Регламента ЕС) 2018/848 и като такива не следва да бъдат прилагани. Пряко приложение и с предимство следва да намерят нормите на Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г., които не регламентират крайна дата, а изискванията, които трябва да се спазят при преминаване в преход към биологичен статус на стопанството. Съдът е посочил, че в конкретния случай е установено, че към 01.12.2022 г. върху пчелина наДимитър С. е осъществяван контрол от Института за контрол на биологични продукти "Биохеллас" АД-Гърция, и е сертифициран като отговарящ на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/848 с първоначално с издаден сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848 за "производство в преход" с валидност от 10.04.2023 г. до 04.04.2024 г. От следващия представен сертификат с № BG-BIO-10. 100-0001343.2024.003 с дата на издаване 03.11.2023 г. се доказва, че Д. С. е имал издаден сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848 също за "производство в преход" с валидност от 03.11.2023 г до 03.11.2024 г. А последният представен сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848 с валидност от 17.07.2024 г до 17.07.2025 г. за "биологично производство" се явява валиден сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848 за периода по поетия от него едногодишен ангажимент за изпълнение на биологичните дейности по операцията по чл. 22, ал. 2, т. 1 от Наредбата, така и към 31.05.2024 г., с което изцяло се опровергава изводът на органа в УП за липсата на такъв сертификат към 31.05.2024 г на годината, следваща годината на кандидатстването. Съдът е достигнал до извод, че от приложения по делото Протокол за проведената инспекция на 08.06.2024 г. по несъмнен начин се доказва, че към 08.06.2024 г., който обхваща и периода от 05.04.2024 г. до 31.05.2024 г., по отношение на кандитата не са налице несъответствия и са били спазени изискванията на Регламент (ЕС) 2018/848. Съдът е извел в заключение, че събраните по делото писмени доказателства безспорно показват, че земеделският производител Д. С. е отговарял на изискванията, свързани с условията за предоставяне на финансова помощ за кампания 2023 г., в т. ч. и на изискването на чл. 42, ал. 1 от Наредбата, поради което оспореното УП се явява издадено при липса на законовото основание за постановяване на отказ по чл. 82, т. 10 от Наредбата и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие на целите по чл. 4 и чл. 5 на Регламент (ЕС) 2018/848. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно, при следните допълващи и коригиращи съображения: Основният спорен въпрос по делото е дали е спазено изискването кандидатът за подпомагане да притежава валидно издаден сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848 за биологичния статус на стопанството в срока по чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 26.03.2023 г., като условие да получи подпомагане по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" от интервенция "Биологично пчеларство". Съгласно чл. 82, т. 10 от Наредба № 9 от 26.06.2023 г. ДФ "Земеделие" не предоставя плащанията по съответната операция по чл. 22, когато се установи че по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" няма валиден сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848, удостоверяващ биологичен статус на стопанството към 31 май на годината, следваща годината на заявяване. Представеният договор с контролиращото лице и приложените сертификати показват, че стопанството е било под контрол през цялата 2023 г. и към крайния срок по чл. 42, ал. 1 от Наредбата относно изпълнението на поетия ангажимент по интервенцията. Крайният срок по чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 26.06.2023 г. изтича на 31 май на следващата година, в случая – 2024 година. Оспореното уведомително писмо е издадено на 04.06.2025 г., като в същото е посочено, че в резултат на извършените административни проверки е установено, че не е получил биологичен статус. Целта на проверката е да се установи, че е приключен успешно поетият ангажимент и производството е биологично. Това обстоятелство се установява при проверка в регистъра по чл. 16а от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, в който се въвеждат данните от проведените инспекции в стопанството на оператора от контролиращото лице. От представения протокол за проверка от 08.06.2024 г. не се установява какъв период обхваща и включва ли продукцията от стопанството към 31.05.2024 г., доколкото това е релевантният момент, визиран в чл. 42, ал. 1 от Наредбата. Доводите на касатора, развити и пред административния съд, че е сертифицирана като биологична продукцията за следващия период, т. е. за 2024 г., са релевирани едва в съдебното производство и не са подкрепени с конкретни данни. Неизяснен е останал и въпросът след като при извършените проверки от контролиращото лице не са установени несъответствия в стопанството на оператора при изпълнение на дейностите при преминаване към биологично пчеларство и на 08.06.2024 г. е удостоверен биологичният му статус, кога са изпълнени изискванията за преминаване на стопанството от преход към биологично пчеларство. В чл. 10 от Регламент (ЕС) 2018/848е предвидено, че земеделските стопани и операторите, които произвеждат водорасли или аквакултурни животни, спазват период на преход към биологично производство. По време на целия период на преход те прилагат всички правила за биологично производство, изложени в настоящия регламент, по-специално правилата, приложими към прехода към биологично производство, които са определени в настоящия член и в приложение II. Правилата за пчеларство се съдържат в Приложение II, част II, а съгласно пар. 1.9.6, преходният период за пчелите е 12 месеца. В чл. 23, ал. 2 от Наредба № 9 от 26.06.2023 г. е посочено, че земеделските стопани поемат едногодишен ангажимент за изпълнение на биологичните дейности по операцията по чл. 22, ал. 2, т. 1 – дейности по преминаване към билогично пчеларство. Биологичните дейности по съответната операция по чл. 22 се осъществяват върху площите и/или пчелните семейства, които са в система на контрол към 31 декември на предходната година и са вписани в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС – чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Изискването за управление на дейността по чл. 22, ал. 2, т. 1, съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 26.06.2023г., е бенефициентите да получат сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848, удостоверяващ биологичния статус на стопанството, валиден към 31 май на годината, следваща годината на кандидатстване. Член 35, параграф 1 от Регламента сочи, че компетентните органи или, когато е уместно, контролните или надзорните органи, издават сертификат на всеки оператор или група от оператори, които са подали уведомление за дейността си в съответствие с член 34, параграф 1 и спазват настоящия регламент. Член 34, § 1 от Регламента изисква преди пускането на пазара на продукти като „биологични" или като продукти, „произведени при преход към биологично производство", или преди периода на преход към биологично производство операторите и групите от оператори, посочени в член 36, които произвеждат, обработват, разпространяват или складират биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, които внасят такива продукти от трета държава или изнасят такива продукти за трета държава или които пускат на пазара такива продукти, уведомяват за своята дейност компетентните органи на държавата членка, в която се осъществява дейността им и в която стопанството им е обект на системата за контрол. Съдът правилно е отбелязал, че сертификатът по чл. 35 от Регламента се изисква преди пускане на пазара на продукти като биологични, но противно на приетото от съда няма пречка да се предвиди в националното законодателство притежаването на сертификат по чл. 35 от Регламента като изискване за изпълнение на дейностите по чл. 22, ал. 2, т. 1 от Наредбата, към момент, в който е изтекъл преходният период. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г., Министерството на земеделието и храните създава и поддържа публичен електронен регистър на лицата, които извършват производство, преработване, съхранение и търговия на земеделски продукти и храни, произведени по правилата на биологичното производство, включително подизпълнителите. Регистърът е публичен на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните. Съгласно чл. 43, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2018/848 на ДФЗ, се осигурява достъп и се предоставя информация за резултатите от контрола. Съгласно чл. 45, ал. 3, т. 7 и 8 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г., контролиращите лица въвеждат в регистъра по ал. 1 информация за: идентификация на животни, пчелни семейства и аквакултурни съоръжения (в открити води, садкови системи, резервоари, рибовъдни басейни и/или клетки), както и начало и край на преходния период, в т.ч. местоположение и номер на животновъдния обект, съгласно регистрацията по чл. 137 от ЗВД, дата на влизане на обекта в система на контрол, статус, както и дата на раждане на животното/дата на създаване на пчелното семейство и дата на включване под контрол в срок до десет дни от включване в система на контрол чрез импортиране на информацията от Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (ВетИс); промяна в статуса на поземлени имоти/животни/пчелни семейства/аквакултурни съоръжения – биологични, или в преход в срок до десет дни от настъпването й. Приложимата нормативна уредба сочи, че ДФ „Земеделие“ е бил длъжен, преди да се произнесе по заявлението на кандидата за подпомагане, да извърши всички актуални относими проверки, както по Наредбата № 9 от 26.06.2023 г., така и по ЗПООПЗПЕС, респ. Наредба № 5 от 03.09.2018 г., въз основа на които да изложи конкретни фактически основания, относими към стопанството на Д. С., за да приложи правното основание по чл. 82, т. 10 от Наредба № 9 от 26.06.2023 г. и постанови отказ за подпомагане по заявлението на касационния ответник. Като не е сторил това, органът е постановил акта си при неточни и непълни факти, което съответно е довело до издаване на оспорения отказ в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила. При новото разглеждане на преписката административният орган следва да съобрази изложените фактически и правни съображения във връзка с тълкуване и прилагане на закона в настоящото решение. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноски, ДФ „Земеделие“ следва да заплати на Д. А. С. сумата 516,40 евро разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,