Решение № 4665 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8276/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Кеш Комфорт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, представлявано от управителя В. Б. В., чрез представител по пълномощие – адв. Е. Йорданов от САК, против решение № 926 от 02 юни 2025 год., постановено по административно дело № 162/2025 год. по описа на Административен съд гр. Перник. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това оспорване заявява, че първоинстанционният съд в мотивите си изцяло е възприел доводите на административния орган. В тази връзка излага съображения, че както в оспореното съдебно решение, така и в обжалваният административен акт, не се съдържат мотиви, обосноваващи отказ от издаване на исканото разрешение. Твърди, че при липсата на легално определение на „основателна причина“ е следвало да се обсъдят всички доводи и представени доказателства. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил релевантни факти, както и е пренебрегнал дадените от разпитания свидетел показания, установяващи инцидентни с клиенти. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се отмени оспорения отказ. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът – началникът на 02 Районно управление (РУ) гр. Перник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Перник, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното от фактическа страна: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Кеш Комфорт“ ЕООД срещу отказ № 3796з-169 от 06 март 2025 год. на началника на 02 РУ при ОДМВР гр. Перник, с който на основание чл. 83, ал. 5 вр. с чл. 6, ал. 2, вр. чл. 76, ал. 3, т. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), е отказано издаването на разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил следното: На 14 януари 2025 год., В. Б. В. в качеството си на управител на „Кеш Комфорт“ ЕООД е подал заявление № 379600-429 до началника на 02 РУ към ОДМВР гр. Перник за издаване на разрешение, представляваното от него дружество, да придобие късо огнестрелно оръжие за служебни цели. Към заявлението са приложени следните документи: удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, декларация по чл. 87, ал. 1, т. 4 ЗОБВППИ, вносна бележка за платена такса и диплома за завършено образование. До заявителя е изпратено писмо рег. № 3796-1607 от 11 февруари 2025 год., с което е бил уведомен, че във връзка с подаденото от него заявление за издаване на разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие, е необходимо да представи мотиви с оглед изискванията на чл. 76 и чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. В рамките на определения срок, на 27 февруари 2025 год. управителят на „Кеш Комфорт“ ЕООД със заявление с вх. № 379600-2281, е допълнил мотивите към заявлението, като е посочил, че разрешението му е необходимо за охрана на собствеността и самоотбраната, т.с. засягане на личната неприкосновеност и във връзка с изпълнението на служебните задължения като управител на юридическо лице, предвид зачестилите престъпни посегателства върху служебното и личното имущество. Посочил е още, че фирмата е с предмет на дейност посредничество, предприемачество, предоставяне на кредити, както и агенция за недвижими имоти. По заявлението на жалбоподателя е извършена проверка, приключила с докладна записка, рег. № 3796р-998 от 21 януари 2025 год. на полицейски инспектор до началника на 02 РУ при ОДМВР гр. Перник, в която е посочено, че след извършена справка в АИС „Съобщение за установен извършител на престъпление“, е установено, че В. Б. В. е регистриран многократно като извършител на различни престъпления. Извършена е била и служебна проверка от служители на 02 РУ гр. Перник, обективирана в справка рег. № 3796р-1364 от 28 януари 2025 год., от която е установено, че В. Б. В. е създал условие за съхранение на оръжието, срещу него няма налагани мерки по ЗЗДН през последните 3 години, не приема наркотични вещества и се държи нормално в обществото. На 06 март 2025 год. е постановен обжалваният в настоящото производство отказ рег. № 3796з-169, на началника на 02 РУ при ОДМВР гр. Перник, с който на основание чл. 83, ал. 5, вр. с чл. 6, ал. 2, вр. с чл. 76, ал.3, т. 3 ЗОБВВПИ, е отказано издаване на разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие по подаденото от „Кеш Комфорт“ ЕООД заявление. Отказът е мотивиран с липса на представени от заявителя доказателства за наличие на основателна причина за издаване на разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие, като са изложени и мотиви, че осъществяваната от дружеството търговска дейност и съответно боравенето с парични средства, не е предпоставка за придобиване на оръжие, без да са налице останалите изисквания на ЗОБВВПИ. Направен е извод, че заявителят не е обосновал с конкретни факти и обстоятелства необходимостта от издаване на исканото разрешение, и е постановен оспореният отказ. По делото са били приети като доказателства: разрешение № [заличен текст] за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях съгласно приложение, неразделна част от разрешението, издадено на В. Б. В. на 30 юли 2021 год., валидно до 29 юли 2026 год.; членска карта № [заличен текст] от Национално ловно-рибарско сдружение (НЛРС), заверена за 2025 год. и финансово-счетоводни документи на „Кеш Комфорт“ ЕООД – оборотна ведомост за 2024 год., счетоводен баланс и ОПР за 2024 год., извлечение от счетоводната програма – справка кредитори. В хода на съдебното производство е разпитан и свидетеля А. Л. А., кредитен специалист в „Кеш Комфорт“ ЕООД, от чийто показания съдът е установил, че фирмата действа като посредник на „Хит Кредит“, като отпуска парични средства - кредити. Според свидетелката А. А., паричните средства се държат в каса в офиса, като до 9 900 лв. се отпускат в брой, а над тази сума – по банков път. На свидетелката са известни два случая с агресивни клиенти, като и двата пъти е подаван сигнал до СОТ, но СОТ са пристигали с голямо закъснение. На сигналите се отзовавал първи управителя. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е анализирал подробно относимата нормативна уредба и е приел, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 2 ЗОБВВПИ (за служебни цели) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Според съда, в случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. В тази връзка, съдът е приел, че нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство, от страна на заявителя са били представени доказателства, посредством които по безспорен и несъмнен начин да се обоснове необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие, както и реална, действителна заплаха по отношение имуществото на дружеството, респективно по отношение на живота и здравето на служителите. Посочил е, че този факт не се променя и от дадените свидетелските показания, доколкото видно от същите не е имало пряка и непосредствена заплаха върху служителите. Заявеното от В. Б. В., че оръжието му е необходимо с оглед потенциалната заплаха от посегателства върху имуществото на търговеца, съответно върху личността на негови служители, както и осъществяваната от дружеството търговска дейност, а именно предоставяне на парични средства, е счетено от съда, че не покрива критериите за основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие, доколкото няма достоверни данни за осъществяваната търговска дейност, както и данни за реална и непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността на служители на „Кеш Комфорт“ ЕООД и имуществото на заявителя. В съответствие с така развитите мотиви, съдът е формулирал извод за законосъобразност на оспорения отказ, поради което и отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочване на фактически и правни основния за издаването му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да го преповтаря. Неоснователни са релевираните в касационната жалба твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Наведените доводи имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Фактът, че не е възприел мотивите на жалбоподателя, а тези на органа, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. В зависимост от предназначението, техническите си характеристики и дейностите, за които са предназначени и предвид високата степен на обществена опасност, законодателят е разграничил целите за ползване на огнестрелни оръжия на служебни и граждански – чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ. И в двата случая обаче законът поставя изискване в чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. При анализ на относимите правни норми, първоинстанционният съд е направил правилен и съответстващ им правен извод за законосъобразност на постановения отказ. Правилни са изводите на съда, че в хипотезата на чл. 6, ал. 2 ЗОБВВПИ, снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие, както и реална, действителна заплаха по отношение на имуществото на дружеството, а също и по отношение на живота и здравето на служителите. Видно от събраните по делото доказателства, той не е сторил това. Следва да бъде посочено, че твърденията на заявителя не се подкрепят и от разпитания по делото свидетел, доколкото не се установява да е имало пряка и непосредствена заплаха върху служителите. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи живота, здравето и сигурността на служители от „Кеш Комфорт“ ЕООД, както и целостта на имуществото на жалбоподателя, необходимостта от издаване на разрешение за притежание на огнестрелно оръжие, не е доказана. Неоснователно е възражението на касатора за немотивираност на обжалвания отказ. С него от страна на органа се въвеждат отрицателни факти, тежестта за доказването на които е изцяло върху заявителя. Последният следва да посочи и да представи доказателства към заявлението относно съществуването към датата на подаване на заявлението на „основателна причина“ за издаване на разрешението за закупуване на оръжие. Съдът правилно е обосновал извод, че изнесените от жалбоподателя твърдения, че постоянно се пренасят пари в брой от банката до офиса и обратно, не се явяват такава причина. От страна на жалбоподателя не са били представени и достоверни данни за осъществяваната от дружеството търговска дейност, а именно отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Преследваната посредством поисканото разрешение цел - охрана на паричните средства, генерирани от търговската дейност на дружеството, не е основателна причина за издаване на разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие, поради наличието на други начини за безопасен трансфер на парични суми. Правилно, при постановяване на решението си съдът е взел предвид и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, която указва, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева. От друга страна, да се приеме, че опасенията за засягане и посегателство, без доказване на реална опасност и съществуваща безусловна необходимост, представляват основателна причина за издаване на исканото разрешение, би означавало, да се превърне режима по издаване на процесните разрешителни от разрешителен в регистрационен, какъвто последният не е. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за реална и непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността на служители на „Кеш Комфорт“ ЕООД, както и целостта на имуществото на касационния жалбоподател, необходимостта от издаване на разрешение не е доказана. Направеното от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. Видно от изложеното, доводите на касатора, за неправилност на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. Съдът правилно е приел, че оспореният отказ е законосъобразна, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 102,26 евро, равняващи се на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и превалутирани в съответствие с чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение