Решение № 1194 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10113/2008 г.

Решение № 1194 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10113/2008 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Тотев Георгиев от гр. Ловеч, чрез пълномощника адв. Т. Тихолов, против решение № 260/7.07.2008 г., постановено по адм. д. № 70/2008 г. на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против данъчен ревизионен акт № 1100415/5.11.2007 г., издаден от данъчен орган при ТДД на НАП гр. Ловеч и потвърден с решение № 4/2.01.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Велико Търново, с който по ЗДДС (отм.) е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди на м. октомври и ноември на 2003 г. в общ. размер на 3078.78 лв. в резултат на което е начислен ДДС за данъчен период на м. октомври 2003 г. в размер на 17189.77 лв. и лихви в размер на 10383.44 лв., определен данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. по чл. 35 в размер на 23794.80 лв. и лихви в размер на 10740.31 лв. и по КСО и ЗЗО за 2003 г. определени задължения като годишни изравнителни вноски, както следва: за ДОО - 2452.46 лв. и лихви 1952.91 лв., ЗО - 544.99 лв. и лихви 244.84 лв. и ДЗПО/УПФ/-181.66 лв. и лихви 132.54 лв. Присъдени са и разноски в полза на Д"ОУИ" гр. Велико Търново в размер на 1753.93 лв." Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба като се иска решението да бъде отменено и отменен обжалваният РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрк. Калчев оспорва касационната жалба и заявява, че поддържа изразеното становище по нея с подаденото писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Георги Тотев Георгиев от гр. Ловеч, против данъчен ревизионен акт № 1100415/5.11.2007 г., издаден от данъчен орган при ТДД на НАП ПОСТАНОВИ: Съдът е изложил мотиви и по отношение на отказаните права на данъчен кредит по фактури, издадени от "Търговска система" ООД и "Табком" ООД, но в касационната жалба изрично се посочва, че в тази част решението не се оспорва, тъй като е обосновано и законосъобразно. Относно определените допълнителни задължения по ЗДДС за м. октомври 2003 г. по реда на чл. 122 ДОПК, съдът е посочил, че основанията на приходните органи за провеждането на ревизията по този ред са констатациите, че за този период по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ДОПК - налице са укрити доходи, липсва или не е представена счетоводна отчетност по реда на ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на облагаема основа, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. В тази част констатациите на приходните органи се базират на установеното разминаване между декларираната облагаема данъчна основа за м. октомври на 2003 г. със СД за този месец и установения оборот от трите фискални устройства. Във връзка с нередовността на счетоводството са направени констатации, че при ревизирания субект в дневника за продажби се съдържат фактури, издадени за периода от 24 до 29.10.2003 г. и получателите по тези фактури разполагат с фискални бонове, които обаче не са отметени. Изисканите от ревизирания субект контролни ленти не са представени на ревизиращите органи с обяснението, че целостта им е нарушена поради наводнение. Във връзка със сторно -операциите жалбоподателят е заявил, че не може да представи доказателства за тях, тъй като те се съхраняват три месеца и срокът за това е изтекъл. При тези констатации съдът е приел, че правилно приходният орган е констатирал обстоятелства, налагащи извършването на ревизия по особения ред, тъй като жалбоподателят както в административното, така и в съдебното производство не е опровергал констатациите за укрити приходи, а за прилагането на чл. 122 от ДОПК е достатъчно само наличието на едно от законоустановените обстоятелства, при които приходният орган може да процедира по особения ред. Приел е също, че са налице и останалите основания за провеждане на ревизия по особения ред - липсва или не е представена счетоводна отчетност, както и непредставяне на документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци които липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Съдът е изложил и съображения, относно правилното определяне на данъчната основа както по ЗДДС, така и по ЗОДФЛ, включително и определените задължения по КСО и ЗЗО, за които жалбоподателят не е изложил конкретни мотиви за незаконосъобразност на РА в тази му част. За правилността на определените задължения в тази част съдът се е позовал и на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, обсъдил е подробно събираните по делото доказателства и доводите на страните въз основа на които е достигнал до обосновани изводи които се подкрепят напълно и от настоящата инстанция. За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на настоящото решение се цитират разпоредби на ЗДДС обн. ДВ., бр. 153/1998 г. и ЗОДФЛ обн. ДВ., бр. 118/1997 г. с последващите изменения и допълнения към тях, отменени съответно ДВ., бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от - 1.01.2007 г. и ДВ., бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 102 от 19.12.2006 г. Правилно и законосъобразно е решението в частта, с която на касатора не е признато право на данъчен кредит по издадените фактури от "Поп Комерс" ООД и ЕТ "Борис Цанев-Бокорода-Дочка Цанева", тъй като и по отношение на двете фактури за получателя по тях не са били налице кумулативните предпоставки на чл. 64 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. С оглед на констатациите при ревизията е установено, че фактурата издадена от "Поп Комерс" не е издавана на жалбоподателя и не включена в дневниците за продажба на доставчика, а фактурата издадена от ЕТ "Борис Цанев" с този номер е издадена на друго лице, а издадената на жалбоподателя не е включена от него в дневника за покупки и правото на данъчен кредит по нея не е упражнено по смисъла на чл. 67, ал. 1 ЗДДС. И за двете фактури по случая не е била подадена коригираща декларация в срока предвиден в чл. 61, ал. 1 ДПК (отм- приложим процесуален закон) и следователно не е налице правнорелевантно коригиране на декларираните резултати. Изискванията по чл. 64, ал. 1 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит са императивни и кумулативни и неизпълнението на което и да е от тях препятства признаването на данъчен кредит и като е отхвърлил жалбата в тази част поради неизпълнение на законовите изисквания съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. В този смисъл възраженията в касационната жалба, че съдът е приел невярна фактическа обстановка в тази част, като не е съобразил при условия на пълно съвпадане на дата, данъчна основа и начислен ДДС по реално притежаваните от ревизирания субект фактури с датата, данъчната основа и начисления ДДС по погрешно записаните номера на фактурите са неоснователни, тъй като те не представят коректно фактите по делото и тълкуването което дава касатора на правните норми противоречи на императивните разпоредби на закона каси съдебната практика каещи правото на данъчен кредит. Настоящият състав не споделя и становището на касатора за необоснованост на решението в частта, с която е приел за доказани обстоятелства, даващи основания на данъчния орган за прилагане на правилото на чл. 122 ДОПК. В случая органът по приходите е пристъпил към облагане по особения ред, след като е установил, че съгласно приложените протоколи от извършените проверки установеният оборот от трите фискални устройства през м. 10.2003 г. не съвпада с декларираната данъчна основа по СД за облагаемите доставки. Предвид установените несъответствие на данните между оборотите декларирани и представени от ревизирания субект с тези установени при ревизията е установено, че в нарушение на изискванията на чл. 33 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти (отм.) вр. с чл. 93, ал. 8 ЗДДС, ревизирания субект не е пазил и съхранявал съответните контролни ленти, поради което правилно съдът е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 122 ДОПК за преминаване към ревизия по особения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Съдът е извършил обстоен анализ на всички тези доказателства, вкл. и заключението на вещото лице, преценил е и свидетелските показания и е стигнал до обоснования извод, че основанията по чл. 122 се подкрепят от събраните доказателства, не са опровергани и следователно правилно са определени задълженията по ЗОДФЛ и въз основа на тях тези по КСО и ЗЗО. Неоснователен е също така и доводът за необоснованост на решението, поради това, че съдът не е игнорирал относими доказателства, нито е допуснал превратно тълкуване или изопачаване на относими доказателства. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение