Определение № 8 от 09.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4454/2013 г.

Производството е образувано по молба на Р. Д. Р., в качеството на частен земеделски производител, за отмяна на влязло в сила решение № 112 / 28.06.2013 г. по гр.д.№ 160 / 2013 г. на Видински окръжен съд, с което е отменено решение № 27 / 15.02.2013 год. по гр.д.№ 1743 / 2012 год. на Видински районен съд и молителят е осъден да заплати на [фирма] обезщетение в размер на 8 173, 42 лева, на основание чл.45 ЗЗД и обезщетение за забава в издължаването му, на основание чл. 86 ал.3 ЗЗД, в размер на 973,42 лева. Молителят твърди основания за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди несъобразяване от въззивния съд, при произнасянето му по предявените искове, с обстоятелството дали ревизионен акт № 04251100011 / 18.04.2011 год. на НАП, ТД [населено място], съставен на ищеца [фирма], е влязъл в сила, т.е. дали не е бил евентуално обжалван от същия, при висящност на производството по обжалването му и към момента на произнасяне на въззивния съд, в частта в която с ревизионния акт не е признато на ищеца право на възстановяване на данъчен кредит, от което обстоятелство, с твърдение за причинна връзка с неправомерно поведение на ответника - молител, ищецът е обосновал иска си на деликтно основание. В обосноваване основание по чл. 303 ал.1 т.3 ГПК молителят се позовава единствено на констатацията на съда, въз основа на преждепосочения ревизионен акт, че липсва извършена от ЧЗП Р. Р. реална доставка в полза на [фирма] по фактура № 60 / 14.09.2010 год., за да би било налице основание за възстановяване на данъчен кредит, от липсата на което ищецът е твърдял претърпяна в причинна връзка с поведението на ответника - молител вреда. Ответната страна - [фирма] - оспорва допустимостта на молбата за отмяна, в евентуалност - основателността й, по идентични съображения, вкл. като просрочена, приемайки че молителят се позовава на ревизионния акт ,в качеството на „ ново доказателство „, за което е в известност, считано от получаване на исковата молба и приложенията към същата, съдържащи и самия акт в релевантно за спора извлечение, от който момент счита течащ и срока по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение ,при произнасяне по допустимостта на молбата на отмяна, в производство по чл.307 ал.1 от ГПК, макар формално да се явява спазен тримесечния срок по чл.305 ГПК, считано от влизане в сила на самото въззивно решение / в който смисъл е създадената съдебна практика, в случай на установимо, като узнато от молителя преди постановяване на атакуваното чрез отмяна решение обстоятелство или доказателство /, намира същата недопустима, предвид следното: Съгласно чл.303 ал.1 т.1 ГПК ,основание за отмяна е наличието на ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Основание по смисъла на чл.303 ал.1 т.3 ГПК е наличието на постановление на съд или на друго държавно учреждение, впоследствие отменено, на което е било основано решението. Съгласно формираната задължителна съдебна практика / опр. № 591 / 28.06.2012 год. по ч.т.д.№ 772 / 2011 год. на ІІ т.о., опр.№ 262 / 31.05.2013 год. по ч.г.д.№ 2375/ 2013 год. на І г.о. на ВКС и др. / действително предмет на произнасяне по същество за наличието на основание за отмяна, а не по преценка на допустимостта й, е дали соченото от страната обстоятелство, респ. писмено доказателство е „ново”, „ от съществено значение за изхода на делото”, както и дали е налице визираното условие за нейната невъзможност да го узнае, респ. да се снабди с доказателството, поради независещи от самата нея, т.е. изключени от собствената й небрежност, причини. В същата практика, обаче, еднозначно се споделя и съображението, че не всяко сочено от страната обстоятелство или писмено доказателство отговаря на изискването за формално твърдение на основание за отмяна, по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, а само когато същото е относимо към възникването, съществуването или погасяването на спорното право, в случая - към правото на обезщетяване за вреди от деликт. Според настоящия състав липсват заявени, формално покриващи изискването на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК обстоятелство или писмено доказателство. Страната не твърди установено впоследствие, но не поради причина собствената й небрежност, действително невлизане в сила на ревизионния акт, на който въззивният съд е основал мотивите си за основателност на иска, а навежда довод за релевантността на това обстоятелство за правилността на съдебното решение, ако евентуално би било налице обжалване на ревизионния акт, не и твърдейки го позитивно. В този смисъл не е налице нито сочено обстоятелство, нито писмено доказателство по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК, тъй като молителят не сочи като такова самият ревизионен акт, а обстоятелството влязъл ли е в сила ,поради евентуално обжалване. Но и в този случай молбата му не би покривала изискването за формално съдържание на молба за отмяна на соченото основание - чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК. Под „ ново писмено доказателство „ по смисъла на същата разпоредба, по мнение на настоящия състав е изключено позоваването на прието по делото такова, а документът винаги следва да бъде различен. Новостта му се преценява на база различието в съдържанието му по установяването или опровергаването на твърдян по делото релевантен факт спрямо установяването, респ. опровергаването на същия с друго писмено доказателство по делото. По формално заявения състав на чл. 303 ал.1 т.3 ГПК липсва изобщо позоваване на съдебен акт или акт на друго държавно учреждение, впоследствие отменени, на които е основано решението. Ако такъв страната визира самият ревизионен акт, то отмяна на същия не се твърди, а вероятността да бъде отменен, с оглед хипотетично твърдяно, възможно висящо производство по обжалването му, не се вмества в основанието по чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение