Определение № 392 от 07.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2011 г.

Подадена е частна жалба вх.№ 9757 от 01.10.2012г. от С. Ц. Ч. против определение № 214 от 21.03.2012г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 21.04.2011г. по гр.д.№ 7806/2009г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Ц. Й. Ч.. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е недопустима, защото е против определение по чл. 288 ГПК, което не подлежи на касационно обжалване. На обжалване по ГПК подлежат определенията, с които се прегражда по нататъшното развитие на производството и тези, за които изрично закона предвижда това. Определението по чл. 288 от ГПК не попада в нито една от двете категории. За него законодателя не е предвидил изрично възможност за обжалване. То не е и прекратително определение поради следното: С определението по чл. 288 от ГПК съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са обосновани общото основание за допускане до касация – формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, или за допустимостта на предявения иск и допълните основания по т. 1-3 от същия текст. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните и не разглежда правни въпроси, свързани с него. Макар с постановяване на това определение при не допускане до касация първоинстанционното решение да влиза в сила, съгласно чл. 296 от ГПК, това определение не формира сила на прeсъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. С цитираната норма на практика определението по чл. 288 ГПК е приравнено по последици на постановеното касационно решение по спора, което не подлежи на по нататъшно обжалван. Не допускането до касационно обжалване е свързана с преценката на съда при селекцията на делата, подлежащи на касационен контрол, че не са обосновани основанията за допускане до касация, т.е. в случая не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация. Или в обобщение, обжалваното определение не подлежи на обжалване, поради което подадената против него частна жалба следва да се върне. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение