Определение № 1327 от 29.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 525/2025 г.

Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Предявени са искове от Б. И. П. за прогласяване за нищожно, евентуално за отмяна на арбитражно решение по арб. д. № 221/2013 г. по описа на арбитър Б. Г.. Ищецът твърди, че е узнал за решението, с което е осъден да заплати на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД главница в размер на 15 852, 63 лв., законна лихва в размер на 3 857, 59 лв. за периода от 16.05.2013 г. до 7.10.2015 г. и 897, 05 лв. разноски, на 27.11.2024 г., когато му е връчено съобщение за наложен запор върху трудовото му възнаграждение по изп. д. № 20155860402492 г. на ЧСИ Б. Б., рег. № 856, с район на действие СГС. Излага доводи за нищожност на арбитражното решение по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, както и за наличието на основанията за неговата отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 1 – 4 ЗМТА. С оглед твърденията на ищеца, че не му е връчван препис от арбитражното решение и е научил за него от съобщението за наложен запор по посоченото изпълнително дело, както и поради непредставяне на арбитражното решение, чието прогласяване за нищожно, евентуално – отмяна се иска, с разпореждане от 26.03.2025 г. от ЧСИ Б. са изискани удостоверение и доказателства по изп. д. № 20158560402492, арбитражно дело № 221/2013 г. на арбитър Б. Г. и гр. д. № 4339/2015 г. на СГС, по което е издаден изпълнителният лист, основание за образуване на изпълнителното дело. На ищеца е дадена възможност да представи препис от арбитражното решение, предмет на исковете. На 3.04.2025 г. е постъпило изисканото гр. д. № 4339/2015 г. на СГС, в което се намира решение № 221 от 16.05.2013 г. по арб. д. № 221/2013 г. на арбитър Б. Г., с което ищецът Б. И. П. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 15 852, 63 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, както и 80 лв. разноски и 767,05 лв. юрисконсултско възнаграждение. С молба вх. № 6531/8.04.2025 г. на арбитър Г., съдът е уведомен, че арбитражното дело, по което е постановено решението, предмет на исковете, е унищожено поради изтичане на срока за съхранението му и арбитърът аd hoc не може да представи същото нито в оригинал, нито като препис. С писмо вх. № 6806/11.04.2025 г. на ЧСИ Б. Б. е удостоверено, че поканата за доброволно изпълнение с изх. № 65777/7.10.2010 г. и приложеният към нея изпълнителен лист по изпълнително дело № 20158560402492 са връчени на длъжника Б. И. П. на 9.10.2015 г., като са приложени поканата за доброволно изпълнение, известието за доставянето й от „МиМБ Експрес“ ЕООД и изпълнителният лист, основание за образуване на изпълнителното дело. Ищецът е заявил в молба от 14.04.2025 г, че не разполага с арбитражното решение и ответникът следва да бъде задължен да го представи, както и че следва да се изиска гр. д. № 4339/2015 г. на СГС. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на доводите на ищеца и данните по делото, приема следното: Видно от намиращото се в приложеното гр. д. № 4339/2015 г. на Софийски градски съд, по което е постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението по арбитражно дело № 221/2013 г. на арбитър Б. Г., известие на „Еконт експрес“ до ищеца Б. И. П. е изпратено арбитражното решение на посочения в договора за револвиращ заем адрес за кореспонденция [населено място], ул. ••• А, но е върнато невръчено с отбелязване „отсъствие“ на получателя. От поканата за доброволно изпълнение, изпратена до ищеца на адрес [населено място], ул. Александър Стамболийски № 64, съвпадащ с адреса му по исковата молба, и известие на „МиБМ Експрес“ ООД се установява, че поканата е връчена на Б. П. лично на 9.10.2015 г. В поканата е посочено, че изп. д. № 20158560402492 на ЧСИ Б. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.06.2013 г. от СГС на основание решение по арб. д. № 221/2013 г. на арбитър Б. Г., съгласно което Б. И. П. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД главница в размер на 15 852, 63 лв., законната лихва в размер на 3 856, 59 лв. за периода 16.05.2013 г. – 7.10.2015 г. и 897,05 лв. разноски. Видно от поканата към нея е приложен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, а именно изпълнителният лист. От направените отбелязвания на гърба на изпълнителния лист се установява, че по посоченото изпълнително дело от ЧСИ Б. са били извършвани плащания на парични суми в полза на взискателя „Профи кредит България“ ЕООД за удовлетворяване на вземането му през 2016 – 2019 г. Настоящият състав, като съобрази така установените факти и обстоятелства, намира, че исковата молба е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което исковете са недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА допустимостта на иска по чл. 47 ЗМТА е обусловена от предявяването му в тримесечен срок, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая по делото липсват доказателства изпратеното от арбитражния съд на ответника по арбитражното дело Б. П. решение по арб. д. № 221/2013 г. на арбитър Б. Г. да му е било връчено редовно. Поради това за преценка допустимостта на исковете с оглед спазване на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА ще следва да се съобрази представената покана за доброволно изпълнение. С връчването на поканата за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното арбитражно решение, поради което датата на връчване на тази покана следва да се счита за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. В случая на 9.10.2015 г. на ищеца е била редовно връчена покана за доброволно изпълнение с приложено към нея копие на изпълнителния лист, сочещ арбитражното решение, основание за издаването на листа, и възпроизвеждащ диспозитива на решението. Считано от тази дата е започнал да тече предвиденият в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен срок. Към датата на подаване на исковата молба по чл. 47 ЗМТА – 11.02.2025 г. този срок е изтекъл, поради което предявените искове за прогласяване нищожността на арбитражното решение, евентуално - за отмяната му са недопустими. Следва да се изтъкне, че се установява извършването на плащания от частния съдебен изпълнител за удовлетворяване на вземането по арбитражното решение на взискателя, ответник в настоящото производство в периода 2016 – 2019 г., като тези факти сочат, че ищецът е узнал за арбитражното решение към началото на визирания период. По изложените съображения производството по исковата молба на Б. И. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 47, ал. 2 и ал. 1 ЗМТА следва да бъде прекратено като недопустимо. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение